автор: vrabets

Ръждясва бавно
хоризонта от изток
с едно око ме поглежда,
с другото ме залива в оранжево.
Негата в очите ми изпива до дъно
и забучва още един лист
на оня крив пирон - съдбата,
с който чертае траекториите ни.
Помахвам му усмихнато
и се оглеждам суетно
в огледалото на зората.
Готова съм!

Сега вече може да ми показват
къде зимуват раците,
когато калните гьолчета
са станали къси за жабите,
но не защото щъркелите отлетяха,
а защото напоследък
сезоните са за прасета.