По обяд се разделят на две.
Часовете си тръгват в посоката.
Утринта подвива тънки нозе.
Вечерта си обува обувките.
Две посоки -До обед и След.
И сме хора за двете-
за светлината и за тежкия мрак.
От посоки ни болят сърцата.
Обикаляме- същи стрелки
в циферблата си неумело.
Уж сме светли, а сивеем..
Стареем ли?
Чернеем преди заспиване.
05.12.2008