автор: bedstvieto

Когато поискам с кървави сълзи
при мен да се върнеш,
опитай!
Мини през пречистваща клада
и спомни си!
Времето в което бяхме щастливи
и ти ме обича.
И вярвай!
Че още съм твоя...
макар, че сърцето разби ми.
Поискай!
При тебе да дойда,
но вече свободна.
Не оковала душата си в кървави сълзи,
атялото в железните обръчи на тъгата.
Върни се!
За да обичаш
и обичан да бъдеш.
Върни се,
но знай, че робството свърши...