автор: dyx

Нистина е приятно да предизвикваш съдбата си съзнателно!Какво по-хубаво от това-да чувстваш и да знаеш,че ти си творецът.Ти си този,който си и това е добро!Ти си този,който държи ключа за рая в собствените си ръце.
Човекът е на една мисъл разстояние от Бога.Достатъчно е да си помисли за Него/Нея(Бог носи мъжкото и женското началао в Себе си) и Той/Тя е вече тук,винаги е тук.Важното е да се стремим към нещо,иначе смисълът се губи.Съществуването ни придобива смисъл,тогава,когато ние му придадем такъв като прозрем за него.
А колко е хубаво,когато се издигнеш над обикновените неща и съзреш усмивката на любовта!А колко е хубаво да бъдеш благодарен и да се чувстваш добре в кожата си!
Хората могат да бъдат щастливи,стига да дръзнат да направят избора си.Защото,само когато поемем отговорност за себе си,за живота си,за всичко,което присъства в света ни,само тогава можем да надскочим ограниченията на иллюзията в,която пребиваваме.
Не е смешно да се чувстваш като божествено създание,не е смешно да го признаваш на глас с отворено сърце и смирен дух.
Да,Бог е Любов,и когато обичаме,Бог е в нас и ние сме в Него/Нея,и сме ЕДНО!Какво срамно има тогава да признаем своята божествена същност.
Аз съм дух,син на моя Баща/Майка и Негов/Нейн образ и подобие и това е нещо прекрасно,защото знам кой съм и знам накъде отивам.А животът ми-той е отражение на моето великолепие като богът,който съм.Всички са богове в своята природа,и когато егото умре,когато страхът ни напусне,когато болката изчезне можем да разберем това.
Къде е любовта ти братко?Къде е любовта ти сестро?Къде сърцето ви?Какво има в него?Защо си позволявате да следвате лъжата,нима истината е толкова грозна?!?
Светът е какъвто е,защото ние сме го направили такъв.Никакъв Бог съдник не ни наказва с нищо.
"Който има-ще му се даде още,който няма ще му се вземе и малкото,което има"...а нима не е явен Законът седяш зад тези думи?
Когато моето съзнание е отворено за Истината,аз мога да виждам какво ми казва моя Възлюбен.Мога да чуя гласът на ангелите,мога да живея в страна на чудесата и го правя.
Достатъчно е да помолим за помощ,с вяра,и ни се помога.Достатъчно е да кажем в сърцето си:прощавам и се освобождавам от това,което ме измъчва.Защото в този свят нищо не е вечно,само любовта е,и човекът в своето незнание не би могъл да седи дълго без тази любов-тя рано или късно осъществява себе се.
Въпросът е в това,готови ли сме да сложим край на страданието.Не ни ли дойде до гуша от всичко това,което сме преживели до тук.Не би ли било чудесно ако се помирим със себе си.Не би ли било чудесно,ако простим на брата си.Не би ли било чудесно,ако приемем хората такива,каквито са,без да съдим,но просто ей така-да разтворим сърцата си за цялото за да го допуснем и изживеем,тук,сега,в това тяло.
А колко е просто само!ДА ПОВЯРВАШ ЗА ДА РАЗБЕРЕШ;ДА ОБИКНЕШ ЗА ДА ОСЪЗНАЕШ;ДА ИЗПИТАШ ЗА ДА СЕ СЛЕЕЕШ.Висшата истина е:съществува само любовта,и няма нищо друго освен тази любов!!!Човекът е жив тогава,когато в него има любов,а без любов го няма!
ДА ПОВЯРВАШ ЗА ДА РАЗБЕРЕШ.Това,в което вярваш,това си ти...а съществува само любовта,която е Бог.....В КАКВО ВЯРВАШ???Разбираш истината,когато отново я видиш чрез своята вяра.
ДА ОБИКНЕШ ЗА ДА ОСЪЗНАЕШ.Човек си спомня кой е,когато допусне силата на любовта в себе си.Тогава той осъзнава своята тъждественост с тази любов,с всичкото,което е.
ДА ИЗПИТАШ ЗА ДА СЕ СЛЕЕШ.Когато изпиташ силата на любовта,тогава се сливаш със нея,а така и със Цялото и Виждаш....че само Любовта е,и ти си тази любов,и всичко е любов и няма никакво разделение...няма мен,няма теб,няма аз-ВСИЧКО Е ЕДНО!
Просто е.Вникни в себе си и там ще намериш всичко.В теб е заключено щастието ти,в теб е заключена твоята радост.В теб е ПЪТЯТ,ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ!!!
Нека любовта пребъде с всеки,който наистина търси да познае Себе си,каквито сме всички ние.

АМИН