Жалба №1. за Армения
до pop@armenia.com
Понеже уважавам Алби,
обърнах се към Бюро Жалби. (в Хулите)
Надявах се да се оплача,
от “Хули” тез, които храчат,
по най-известните поети,
със най-брилянтите куплети.
Но що да видя, изненада,
това не чаках за награда.
Натискам мишката и хоп,
показва се АРМЕНСКИ ПОП!
Страхотна мъка ме обзе,
с арменците съм биз-бизе.
Аз във Армения съм бил,
и Арагац съм покорил.
До Радио Ереван съм пял,
във Бюракан, съм поживял,
там ядох аз панир с лаваш, (бъртуч!)
и станах джан и аркадаш!
И по арменски, думи сричам,
мога да кажа: Аз обичам, (ес лавем)
на тази и оназ девойка, (ахчи джан)
но иначе, съм си за двойка.
О господи, гини(вино) ми дай,
(а и) ахчик, във тоя земен рай,
ако поискам още пак,
сипи ми малко и коняк!
Ти Ах`Тамар, коварна беше,
към теб Тигран сред нощ летеше,
и плуваше да те/се спаси
но ти светлика угаси ...
(Сега кой, кой ще го спаси?)
Във Ащарак е есен вече,
лястовиците на далече,
на юг летят... лозя, жита,
но ще си дойдат пролетта!
А над Амберд, Сардарабад,
Хаствац! Минавах още млад,
под зрял попок и във шалаш,
се чувствах, като богаташ.
Богат на дружба и любов,
с приятели, един Ной нов,
и нямаше за нас там дзор,
прелитайки над Цахкадзор!
Зовяха ме там Царикян,
почитан като Цар-Салтан,
Боже-Хаствац така ли беше?
как бързо времето летеше.
Севан-Ишхан..., а Мирзоян,
с великия Амбарцумян,
ме учеха каквото тряб(в)а,
и как да си изкарам хляба.
И на пазара, сред народа,
арменци, същата порода,
ала на майстора Варпет,
у нас му казват Гарабет!
А във свети Ечмиядзин,
католикосът, Бог един,
възпява, тяхния Грикор,
у нас пък го зоват Киркор.
За Гаро и за Кико знам,
куп вицове и спец голям,
съм ...във тая област съм велик,
и ставам за академик!
В Гарни, Герард, във Агарцин,
съм бродил като шерп един,
там в манастири древни като,
Ур(арту) се скитах всяко (жарко) лято.
На стария пазар до Цума, (в Ереван)
Загубвах дума аз и ума,
Какъв разкош, какви пастели,
пиех с очите невидели,
Неземни източни сказания,
за Персия с Узбекискан-ия
за АргиштИ в Еребуни,
как всичко бързо ме плени.
Давид Сасунски, кралевити,
на “Шарколия” с цяла свита,
Армения въздигнал сам,
четете в Матенадаран.
Отпред (стои) Месроп, горд, не унил,
при него Кирил май е бил.
писмо да учи от аркан,
днес гроба му е в Ошакан.
Това видях във древни книги,
велики кат китайски диги,
които там стоят, Ехееееей,
а НЕ в Британския музей!
Шампур, шампур, подир шампур,
Ти джан си баш, голям сладур,
Дали познаваш Нурикян?
Кааак?! Още даже, Кеворкян!
Пил съм - на сватбата му даже,
жена ми може да докаже.
А пък Арман, моя ОпЕл,
превърна във скалист орел! (и го опя накрая!)
Навред арменци дето срещна,
Аз с “Барев дзес”, ще ги посрещна,
А ако са със наш адрес,
им казвам просто “Инч пес ес!”
Ти кимат драги Манч, за нас,
макар че няма хоравас),
Отломка сме на заник, но,
се смеем (като) - “Фрунзик” в “Мимино”
Във Бюр-акан, дечица-умни,
до изворите сладко-думни,
водица лее се - пиринче,
ги питам: - “Ко ануне, Инч`е!”
Те срамежливо ни поглеждат
и отговарят, аз съм Мери,
аз пък Мадона, Хмлет аз,
Ами Офелия къде е?
(учуден, питам ги тогаз? :)
Бях аз във този стар театър,
във операта възхитен,
когато Лусне Закарова, (ян)
пя в тяхния Великй-ден!
Арменското кафе, във джезве,
горчеше, ала сладки бяха,
хурмите, аличи, -Яяяааа кълвач кове!,
които в Бюракан растяха.
И посред нощ в звезди факли,
се взирах да не ги изпусна,
и Лебед със крило ме махаше,
-Спокойно скоро ще се спуснат!
Във столовата, няма никой,
но пак не ме разбират хич?
“Хаар мичич, Хаар, хънтрем”
-Ара, кой език говориш, пич?
Абе на роден, ви го казвам,
а те се смеят невидели,
Добре бе Милчо, Антраник,
жив се е бил, срещу умрели.
Във Пловдив в старата му част,
времето там няма власт,
спомен за Хай един велик,
е уличката “АНТРАНИК” (паша!:)
Кебап, лолик, люльа, люлья,
и бакладжан, и смях и грях,
мен тази люлка ме люля,
затуй са тез сълзи, и смях!
А Комитас, не бе монах,
той нотите арменски стари,
открил – (после) с негови другари,
Пял, пил, пял и се сдобил.
със славата Мономах.
Но Цицернакаберд ни спомня
една трагедия огромна,
когато цялата Вселена,
била за миг окървавена,
Тогава за неделя само,
избили мало и голямо,
и Комитас, се скрил , успял,
след туй от мъка полудял!
...
“От заник слънце озарени,
алеят морски ширини!
В борба стихийна уморени,
почиват яростни вълни”
Това ни пее Пею наш,
но паметника му апаш,
сви, а бронзов бе, не от платина,
и го побута във магазина.
Но нашите арменски братя,
които името му тачат,
пре-патили и още патят,
отново дружно го възкачват,
На онзи свят пиедестал,
във парка, там сам го видял,
в Борисовата, ни градина,
За да го помним/ят до амина!
Арменските ми дни и братя,
за тях аз жаля тези дни,
таз жалба в миг ме осени,
там ний живели сме със Катя!
И Арарат ... ах Арарат,
на Цар Ара той бил е брат,
който залюбил Шимерам, (Семирамеда)
и бил убит за смях и срам.
...
И ако пътнико наминеш,
по тез свети за мен места,
знай няма много да се минеш,
ще зинеш удивен с уста.
Над долината на Ара(к)с,
Се извисява Арарат,
той в Турция сега е брат,
напев за свидни времена ...
-Налей по гареджур (бира) нас!.
Ара полегнал е във дрямка,
и Шимирам, му пази сянка,
Раздан, се лее от Севан,
Небето, звездно мами нам!
...
За миналите ми години...,
когато сутрин Арарат,
ме будеше, за този (свят-)свят,
аз пиша тая жалба моя,
а не за мен псевдо-героя.
Но вече се поуморих,
а хич не искам моя стих,
да свърши тук, но утринта,
ми буди рано съвестта.
Тя казва Милчо, хайде виж,
отново ти ще продължиш,
но работата те зове,
туй ясно е кат две и две.
Че трябва да си в института, (в Потсдам)
където група най-прочута,
от астрономи най-големи,
бистрят небесните проблеми.
Затуй прекъсвам, тая сага,
но ще я продължа веднага,
когато утре вечер пак,
подвия пред екрана крак.
Ала накрая искам кратко,
да те про-информирам братко
или теб нежна ми сестрице,
да не ми блъснеш единица.
Попа Арменски Уважавам!
Него на никой не го давам,
но за думите арменски значи,
май ще ви трябват подсказвачи.
Затуй преди да ги покажа
тези писания, нека ви кажа,
От Царикян - вицо-говорник ,
Ето ви речник – разговорник!
(в допълнитилно приложение,
виж линка тук:)
(http://aquila.skyarchive.org/pub/BIURO_ZHALBI_POP_AMatCOM/)
...!!!
И понеже уважават Алби,
отвърнаха от Бюро Жалби.
недей да жалиш Милчо-Хоп!
ти май си цял Арменски Поп!
Милчо КИ
Потсдам Ноември-Декември 2008
От “Дълго кафе”, може би.
п.п. В Бюрото са заведени, и трябва
да постъпят, и други “Жалби”. Изобщо дето
съм стъпвал с един или друг крак.
(Ако имате въпроси... съм насреща,
например Слон – по арменски е Пигх!
Не Биг, а Пигх!