автор: savana

Търся убежище за уморената си душа.

В ярко червения залез,
във внезапния дъжд,
в тихата песен на първия сняг,
в прегръдката на стар пиятел,
в долетял до слуха ми
детски смях.
Търся убежище
премръзнала, уморена
от безцелно скитане
през стъкления свят.
Не открих това,
за което съм родена.
Не знам,
за какво живях.