Героите днешни, партийни другари
господа се наричат, а жалки са твари-
за облаги сволочи жадни - би казал Алеко,
но народът мизерства, а на тях им е леко.
Агенти - лекета, доносници мръсни
спотайват се още и ходят на пръсти,
зад гърба им доскоро на стената бе Ленин,
а днес закачили са Дякона Левски.
Захвърлиха бързо книжки партийни
и кланят се вече на парички хартийни
даже опитаха по байганьовски Стара Европа
да лъжат и мамят, но тя се усети и хлопна
вратата на милионите евро. "Дотука -
тя рече - ха оправете се, инак достлука
няма да стане, ще стоите в туй блато...
и няма да видите нашето злато!"
И питам накрая какво ли ни чака -
кога ще проблесне светлината във мрака!