автор: dara33

Събух от себе си
обувката
на разпокъсващо
съмнение.
Останах гола, като
младенец.
Останах по душа.
Изритах с ярост
тежки думи.
Разля се топлота.
Изчистих капките
на ревност.
Изгря лъчът
надежда.
Родих дете наивно-
Любовта.
Свалих си дрипите
жигосващи
душата на момиче.
Прескочих локвата
която,
като жадна паст
ме гълташе.
Душата ми от пепел
стана
птица Феникс.
Сега горя!