автор: kristi

От къде, от къде този изворен смях?
Този смях с катинар не заключен.
Без пътека в душата, без пътека вървях
и не знаех какво ще се случи.
После бавно и светло, уморено се спрях.
Под камъка злото се счупи.
Със него спомина се женският страх
от беззъбите улични кучета.
Заболя,
заваля,
тресна гръм,
удари градушка.
Сто светии загърбиха храма си.
Сто светии понесоха
този паметен страх,
вместо хляб,
за голямата зимна задушница.