Слънцето покри очите си
със спомен за криле.
Безпесенно припламна лъч.
И… изтля.
Небето побеля и се приведе.
Целуна с устни от мъгла и студ
земята.
Леден дъх ласкаво плъзна
по корените.
Потръпна сърцето й.
Въздъхна.
И стихна.
Под скрежните клепки на зимата.