автор: suffer_angelus

Завод наричат този ад
на облаци от дим, стъкла изпотрошени
където газ без мирис и без цвят
кръвта отравя в моите вени

Завод ли бе или пък ад
Къде работника семейство храни
участвайки в безкрайна рат
понасяйки неизлечими рани

Не бе завод, туй беше ад
дим, пара, халета изпотрошени
работник - на години млад
с ръце като на старец съсухрени


Бележка на автора:
Не съм поет и затова стихотворението не е особено добро, но бях провокиран да го напиша, провокиран от трагедията в Кремиковци, където (в непосредствена близост до мястото на този "инцидент") работи баща ми. Ходил съм там няколко пъти и за тези, които не са запознати бих искал да кажа, че попаднал там, човек се чувства като в апокалиптичен фантастичен филм. Точно тази обстановка е фон на един от НФ разказите ми - "Панахида за последният човек". Ако някой иска да види как ще изглежда земята след ядрена война нека посети Кремиковци.