автор: milcho

Сутрин думите раняват, даже “Добро утро”.
Макар и то да е само, едно малко кутре.
То те джавка и те лае и своето иска,
а сърцето ти се свива, нещо те притиска.

Денем, с “Добър ден”, ако те, поздрави “приятел”,
по-добре е отмини го, сякаш непознат е.
Направи се съвсем така, че не го познаваш,
но му “шапка”, по-заклати, уж го уважаваш.

“Добър вечер”, Добра среща, побратиме, брате!
Който брат брата си няма, той вечно ще пати.
Ако брате пък си нямаш ти родна сестрица,
Кой ли тебе ще ожали - даде понудица?

Вечер думите убиват. “Лека Нощ” мълчете.
Господ казва не убивайте, жените-мъжете.
На малките... нали всичко им е позволено,
и живота и морето, Боже, им е до колено.


Милчо КИ

Потсдам 2008-12-03 18:32 СЕТ.