автор: thebigplucky

Наприказвах ти ги едни...
С много сарказъм.
Беше готова и това да простиш,
но не ти дадох основание да го направиш.
Сега ще мога да остана със себе си сам
и дълго, дълго да си мълча,
ще имам много време за това.
Мълчаливо, с объркани чувства,
проследявам бавното ти отдалечаване
по мокрия тротоар,
погълнал безброй сълзи и отражения,
изпълнени с внезапно връхлетяло нещастие.
Мълчаливо с теб се прощавам.
Мълчаливо допивам последната глътка коняк,
поръчан за двама.
Мълчаливо, с жест обигран, поръчвам още един – като за сам -
да отложа някак мислите си за оттук-нататък...

Походката ти, безцелно отчаяна,
все пак е категорично предизвикателна.
Господи! Тези прекрасни крака...
... извивката на талията...
... шията и рамената...
... червеният водопад на косата...
Спрямо теб съм един непоправим еротоман.
През очите ми нахлуват познати сигнали,
рисуват в мъглявините на премачканото ми съзнание
голото ти тяло.
Тръпки болезнено пропълзяват навсякъде...
Телефонът, изкушаващо-небрежен,
до цигарите премигващо ме очаква
на капка воля разстояние.
Ръката посяга,.. цигара взема,.. запалва я...
Ненужно изтръсква невидими частици пепел от недогорялото -
нещо, което и двамата дълго няма да забравим.
Игрите за възрастни не са много забавни,
в по-голямата си част;
липсите понякога подвеждат и мислите, и телата.
Прекаляването пък е опасно -
както всяко едно прекаляване...

Ще извайвам тялото ти в съзнанието си сам.
Ще те запомня такава, отдалечаваща се;
поредната, която от себе си спасявам;
поредната, на която подарявам
всичките причини на света – да ме мрази;
пореден спомен,
преравящ пясъка на пустините ми от самота и мрак...

И ще си втълпявам,
че съвсем случайно обикалям
познатите кафенета и тротоари.
И че копнежът,
да те срещна за малко
в някакво свое незабравено вчера,
(също случаен),
превратно ще ме тласка
към същата тази ъглова маса
в същият този късен час -
да изпращам в светлините на уличните лампи
силуетите на отминаващите минувачи.
Димът на цигарата
ще рисува въображаеми черти по лицата им,
близки и познати.
А ръката ми мълчаливо ще си поръчва коняк
с жест обигран...
__________