автор: sradev

с благодарности към Регина,
която ме подсети, че това беше любов

Здравей ?
(забравил съм ти името, но то няма значение, помня фамилията, но тя не е съществена)
Знам, няма да прочетеш това писмо, защото си далеч от тези светове.
Знам, че не мислиш за мен, а много ми се искаше да те срещна някъде, но там, където си, няма да отида.
Все пак появяваш се в моите сънища наяве. Духът ти понякога е наблизо. Чувствам го това.
Ти си едно тихо танго, което звучи и след като е свършило. Когато се сетя за него и извиквам духът ти. Извинявай.
Може би съм онова малко дяволче, което с черните си очета те мами. Влизам в храма ти и надничам зад колоната.
После пак всичко свършва както някога - разделяме се несвързани с нищо. Само някъде покрай Дева искрят очите ми и примигва духът ти.
Идвам да ти дам мир и да ти го взема.
Не се бой от смеха на дивите кози.
Не си сама.