Разпъната върху посоки,
огъната от любовта
жената в мен се смее
и подрежда стъкалца.
Калейдоскоп забравен
в кашона за играчки
очаква твърде дълго
плахите ми крачки.
Забравил е отдавна
детските ми плачки.
Порязва ме на ужким
с ръбчета чудати.
Изправям се по-силна
усетила сълзата.
Обръщам се, целувам
на майка си ръката.
01.12.2008