автор: Aglika

Чупливостта на езерните чувства
в прибоят тих на леките вълни...
Как всичко си, което ми се случва,
защото в моя Свят живееш ти!

Виж огнения блясък на искрата
създадена от пламенния миг!
И мостът свързал ни (като дъгата)
след кратък стон, подир сподавен вик.

Безумието, нежното летене,
докосването в лунния ни час...
Обрекох ти се (цялата си мене!),
показвайки, какво за тебе мога да съм... аз.