Всичко се случва там. Започва и свършва с него. Там е пленителния в своето величие изгрев,предвождан от опияняващото очарование на разпукващата се зора. Там е и мистичният във възхитителната си красота залез, разтварайки нежно в себе си умореният ден.
Бъдещето и миналото се срещат на него и в една необяснима тайнственост, смесвайки се ,образуват настоящето.
Това е той – Хоризонтът. Началото на края и краят на началото.
С него свършва настоящето и с него започва вечноста.
И точно там, под купола на времето, наречен небосвод се намираме ние хората.
Облечени в немощта на тялото , подвластни на тлението, заклещени в огранечението на времето и пространството, разкъсавани между желания и възможности; мечти и спомени; очаквания и пропуски ;надежда и отчаяние; любов и омраза ; успехи и падения, болки и разочарования, горчиво стенещи и страстно копнеещи за славната свобода на безсмъртието. Стоим на прага на вечността, неуморно взирайки се в хоризонта, очаквайки нейното явление. Вярата , че отвъд него тя съществува, напоява с надежда изнемощялите ни сърца.
Там на хоризонта се сливат два свята – материалният и духовният. Пред нас е неизвестното бъдеще, зад нас неосъзнатото минало. Пред нас страхове и надежди, зад нас сподавена болка и отминали дни.
Едни се взират все напред, други все назад. Едните мечтаят бъдещето, другите се реят из миналото. Но и в двата случея, просто се опитват да намерят лек срещу смъртта. Нещо, което да претъпи страха от неизбежното и да осмисли самото съществуване.
А някой ,просто битуват в настоящето, нехаещи ни за едното ,ни за другото.
Океан от човешки съдби, изпълнен с недостижими хоризонти, водещи към забуленото с тайнственост бъдеще.
Но за едно сърце , изпълнено с вяра, надежда и мечти, това се неизброими възможности за нещо по-добро, по-красиво, по-велико. Нещо , което минава отвъд завесата на времето и пресичайки хоризонта, навлиза в отвъдното. Там, където няма смърт и болка, а ако има сълзи, то са от радост. Радостта от реалността на вечноста и безсмъртието.
Той дойде , облечен в немощта на нашето тяло. Стана един от нас, за да можем ние да станем подобни на Него. После простря прободени и приковани на кръст ръце, и събра в едно, онова, което е тук и онова, което е отвъд хоризонта и така стана за нас мост към вечноста.
За да може, всеки изгрев, да бъде пратеник на вечноста, даряващ щедро лъчезарна надежда.
За да може всеки залез, да бъде възклицаващ свидетел на Неговата любов, раждащ непобедим копнеж за живот.
За да може всяка една душа, гледайки към хоризонта, да вижда Него -
Властелинът на времето, Господарят на живота, Победителят над смърта!
Исус Христос - Творецът на хоризонта, Тайнстовто на Вечноста.