автор: mariq-desislava

Светът е вече друга градина,
с луна, поникнала от бавните ми,
спотаени ръце.
Напуснах времето и стъклата
на дните се забиват все по- плитко,
а забравата слепва слепоочията.
Заети сме да разнищваме
атмосферата, закопняла за
щастието ни, провесено
от прозорците на насладата.
Животът е с много часове,
които са без значение, ако
си стигнал до онова друго
море, освободено от присъствия
и тъжни навици.
Толкова сме тъмни и безименни.
Изтриваме се от спомените,
а водата щастливо ни дебне
от ъглите на огледалото,
в което с теб се разбихме.
И изобщо не сгрешихме.