автор: dressy

стигам пак
вярата замъглена стои пред прозореца
и тропа с крачета в студа
розовите и ръкавици паднали в снега
нагарчат


- ей...все пак съм тук
- аз не съм

усещането за хора
с бели криле витае във въздуха
назапомнени на брой

- кой спря тока
- не знам бе,може някой да си прави шега
- едва ли,сигурно е нещо сериозно
- сигурнo

нещо сериозно провесва ръце между краката си
в тъмна шапка
насред линиите вдигнати за ремонт
и вали

- забрави да плачеш
- забравих....и какво от това
- по-добре ли си
- има ли значение

отварям пак
с туширани по краищата снимки
на червени цветя
в черно бяло

- ти..той..същите сте
- знам

във вътрешния джоб на палтото
фрагменти от музика
без ключ

- виждам те понякога сред тълпата
- така ли
- да..какво искаш за коледа
- нищо
- глупости,лъжеш

правилно сглобена истината
танцува неумело по леда

- студено е
- вече не

стигам пак
вярата открехва вратата
сяда на бара
и си поръчва пунш

- лъжа
- какво искаш
- писмо с две думи

зеленото е спомен на март
или някакъв друг месец
случен през криво огледало

- ей...липсваш ми