автор: apostolicia

Земята е законен собственик
на моята и твоята обреченост.
Телата ни се мрачни крепости,
духа затворили зад свойте зидове.
Мечтите ни? -
Високо в Пирин,
в дълбока борова гора,
в онази малка хижа
на брега на огледално езеро,
на хляб и вино, и любов...
Преплетени, задъхани,
осъществяват свойта изнуреност,
докасват се накъсано,
шептят целувки,
сливат се,
отдръпват се във шеметно танго
- по две напред, една назад -
игра на хищница,
решили да изпият
кръвта на другия до капка.
И няма победител!
Финален стон към кръглата луна,
като отчаян вопъл на Вълчица,
прогонена от свойта глутница –
греховно покорена от Ловеца.