автор: valiordanov

В замръзнал свят уви сме се родили
ледът когато всичко вкамени.
Нужни са незнайни, висши сили
да почне този лед да се топи.

Замръзнали душите ни за обич...
Замръзнали от алчност и от страх...
Вместо "до скоро" казваме си " сбогом",
целувките са сладки само в грях...

Цените водят чувства, усет, трепет,
а политик е синонима на лъжа.
В кристали се превръща влюбен шепот,
а в леден къс изгряваща звезда.

Какво леда ще почне да разтапя
щом слънцето, студеното краде?
Щом даже и луната с леден блясък
трепери в необятното небе...

От нашите сърца зависи всичко.
Дали в шушулки ледни ще живеем?
Затоплянето, почва със обичане,
а любовта отвътре ще ни сгрее...