Той пада надолу - стремително, нежно,
като стрък покосени цветя
и сякаш сред полет - случайно, небрежно,
загубил бе свойте крила.
Там долу във здрача е скрита Земята -
и люлка, и песен, и гроб.
Със своята кръв - пречистваща, свята,
той дава на всички живот.
От небето се сипят - тъжно и нежно,
безброй почернели пера,
във вихри се впускат тъй шеметно, снежно,
танцуват - невинни деца.
В дланта ми случайно перото попадна
и с глас заговори ми нов -
в падежа е имало някаква тайна
за спомен, тъга и любов.