автор: dalla

моите речници се изчерпаха
паметта на ретините ми
надхвърля
поносимото за нормален човек

новите ми спомени
и старите се преплетоха
и мозъкът ми е на перманентен
завой
към обречената
земя на безуспешната
желана свобода на духа

моите думи протекоха
на толкова много места
че не могат да бъдат поправени вече

телата ми,
всичките мои тела
споделени със тебе, със него,
с хапчета,с катастрофи,
пожари и бягане от страха
са уморени
и искат,
така искат да спят

всеки ден
оттогава до днес и обратно
е точка
на края на твърде дълго изповядване
и аз се моля,
аз настоявам!
да не ми се прощава
никога и завинаги,
искам да съм
в черния списък на всеки критик

ако все пак някой някога успее
да обясни
мойто съществуване
аз ще се разпадна
и от мен ще останат
само бледите образи
от хиляди дни
прожектирани отново и наново
на повърхността
на отпочиналите ми очи.

аз се моля,
не, аз настоявам,
никой никога да не ме спаси.