автор: luna

Стихнаха градини и къщя.
Птиците се сгушиха в гнездата.
Добър вечер! пак съм у дома.
Мама ме посреща под асмата.

Суша е, а дъжд от две очи
заваля и погледът й тъне...
Не, не казвай нищо, замълчи!
Тъй прегърнати ще си осъмнем.

Кучето ме гледа онемяло,
та нали на тате аз приличам.
Бавно, бавно лапа ми подава,
близва ме и мълком коленичи.

Тихо, примирено поглед свела,
в есенната шума ще нагазя.
Сигурна съм, че отнейде гледа
тате и духът му ще ни пази.

Покривът на къщата е плакал,
стискат зъби старите греди.
Нежен спомен в бабината ракла
е заключил детските ми дни.

Билките във собата царуват
от поляните на мойта младост.
Докато съм жива, ще сънувам
две очи, жадуващи за радост.