Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 435
ХуЛитери: 6
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: pinkmousy
:: Albatros
:: radi_radev19441944
:: CheGuevara
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОгледалото на Изидора
раздел: Фантастика
автор: dara33

Тя беше обикновенно момиче. Всъщност не дотам обикновенно. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова. Когато подадеше огледалото на някой в него се виждаха цветове.
Не лице. Не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на тази цветова гама и определено обичаше да наднича зад лицата на хората в душите им. И огледалото ставаше шарено, като дъга в която плуват очи. Тя вярваше на хората, а когато огледалото потъмнееше от чернота в нея се настаняваше тъга и дълго не излизаше от дома си. С годините разбираше, че по добре е да не показва огледалото на всички. Хората реагираха странно. Един ден например спря до една кофа за боклук. Там спеше просяк. Тя му каза:
- Искаш ли да се огледаш в мойто огледало?
-Я да го видя- каза той.
Взе го и погледна беззъбата си уста в него. Огледалото стана зелено.
-Хъм, та тук мене ме няма, само някакво зелено петно? Защо? Аз на зелено петно ли приличам?
И той със сърдито изражение върна огледалото на Изидора.
-Огледалото показа, че имаш надежди за по-добри дни.
Просяка се засмя с беззъбата си уста, после се намести върху купчината отпадъци и се опита да заспи. Дори не й каза довиждане.
Това момиче му се видя чалнато повече от него.
Изидора понякога ходеше безцелно по улиците. В един дъждовен ден срещна една жена. Красива, като ангел.
-Извинете, красива госпожо, бихте ли се погледнали в мойто огледало?
-Да- обичам да се оглеждам. Обичам да се любувам на себе си.
Красивата жена се огледа и не видя нищо. Само странни тъмни петна.
-Ти подиграваш ли се с мен малка госпожице?
Изражението й придоби страховит вид. Протегна дългите си лакирани нокти, за да оскубе детето, но Изидора се оскубна и побягна.
Разбра, че красотата е отвътре. Не в обвивката.
Разбра, че надеждата живее и в душите на просяци.
После тя се затича по улицата. Видя две хлапета. Бяха заровили нослета в една дупка в стената.
-Вие какво правите? попита тя.
-Тихо! Чакаме да излезе котето. Ще го хванем и ще му вържем тенекия на опашката.
Изидора се ужаси от чутото. Каза на двете хлапета:
-Но вие ще го уплашите, защо правите това?
-За кеффф- просъска едното и изцъкли широки сиви очи срещу нея. Тя инстиктивно отстъпи назад.
Дори и не пожела да се погледнат в огледалото, защото знаеше, че то ще почернее.
Понякога лошотията се настанява и в невинните сърца.
Поспря да почине в един парк. Слънцето грееше и топлеше с лъчите си тварите ходещи по земята. Изпита задоволсдтво в душата си. Радост от прекрасния слънчев ден.
Покрай нея премина жена. Тъжна и разплакана. Изидора изпита желание тази жена да се погледне в нейното огледало. Извика след нея:
-Моля Ви, за момент...
-Кажи, мило момиче? Какво има? Загуби ли се?
Дори плачейки тази жена беше готова да помогне и забрави собствената си болка. Има и такива хора!
- Моля, надникнете в огледалото ми. - каза Изидора на разплаканата жена.
Жената се усмихна през сълзи. Погледна се и видя червени и розови дъги.
-Любовта ви е споходила госпожо. Вярвайте- няма да си отиде. Не ронете сълзите си. Той ще се върне.
Жената погледна малкото момиченце. Изненада се от нейната прозорливост и изобщо не видя цветовете в огледалото.
-Ти си странно дете.
-Вие сте добър и обичащ човек. Ех, да ги имаше повече, като вас.
Огледалото показа на Изидора, че има хора със сърца и това я направи щастлива.
Понякога Изидора не спеше. Гледаше себе си по цяла нощ във вълшебното огледало. Виждаше дъги- светли и прекрасни, но виждаше и тъмни петна. Тогава тя захвърляше огледалото, защото се плашеше от тъмното в себе си. Все си говореше със звездите. Питаше ги:
-Вие сте високо, но ако можехте да се огледате в мойто огледало какво ли щеше да се види в него? Какъв цвят а ? Кажете ми сестрички...
После дълго гледаше небето и чак призори заспиваше уморена от чакането на отговор.
...
Една ранна утрин усети нежно докосване по ръката си. Изидора трепна и отвори прекрасните си големи очи. Видя странно създание. Зелено. В него имаше нещо особено. Не беше от Земята. Беше различно, но очите му бяха добри.
То дори не отвори нещото прилично на уста, но Изидора чу вътре в себе си музика:
-Все питаш ни. Дай да погледнем лицата си във вълшебното огледало и ние. Аз съм звезда от Съзвездието на Кентавъра.
Изидора като в сън извади вълшебното огледало и го подаде на звездата.
-Ще ти го върнем някой ден. Обещаваме...
После зеленото нещо се издигна и изчезна далече, далече в небето.
Изидора остана само под звездното небе изпълнена със съмнение и дълго не можа да заспи. Нещо в нея й подсказваше, че тази звезда няма да се върне скоро.
...
От тогава са минали години. Изидора е станала голяма и прекрасна млада жена. Опитва се да бъде светла душа, а не тъмна, защото тъмнината и светлината живеят във всяка душа, но въпроса е да надделее светлото и доброто в нас. Тя все още се завръща там на онова място под звездите, където ги питаше, когато беше дете. Гледа небето и чака онази звезда от съзвездието на Кентавъра да й върне вълшебното огледало.
После се сепва след дълго будуване и се подсеща, че и звездите са суетни и претенциозни. Докато вълшебното огледало прекоси небесата сигурно бая време ще премине. Пък и хаоса все ражда нови звезди и те навярно ще искат да се огледат. Така мислите на Изидора докосват небесата и после тя се завръща отново у дома където разказва на децата си за вълшебното огледало.
...
-Мамо, а какво стана със стареца? пита едно от хлапетата.
-Сигурно надеждата му е помогнала да успее да се справи със тежестта на живота- отговаря Изидора.
Едно от момичетата на Изидора казва:
-Мамо, а с онази жена с големите нокти? Какво стана с нея?
-Предполагам вече е стара и грозна и е осъзнала преходността на външната красота. Надявам се е научила мъдростта на живота, че не е важно да си красив отвън. Важното е да си красив отвътре.
Момченцето с големите тъмни очи я гледа и пита:
-Мамо, а какво стана със онези деца дето мъчиха котето?
Изидора го поглежда и се усмихва.
-Надявам се, че вече не мъчат котки и са разбрали колко е важно да бъдат добри човеци.
-Но- опитва се да протестира хлапето...
-Няма но- казва Изидора.
-Лошото се трансформира в добро, когато повярваш!
-Мамо, а кога звездите ще ти върнат вълшебното огледало? пита едно от момичетата.
-Някой ден, когато суетата ги напусне. Всъщност никога, защото звезди се раждат всеки ден...
-Но ти ходиш и чакаш да ти го върнат?
-Да отивам под небето и чакам. Вярвам в тях. Всъщност, ако сега огледалото беше тук сигурно щеше да се оцвети в зелено.
-Защо в зелено? питат децата.
Всичко хубаво на този свят е зелено.
Надеждата е зелена.
Любовта е зелена и Венера бди над нея.
Полето е зелено.
Дори в морето има зелено.
Спокойствието е зелено.
-Мамо и твойте очи са зелени- казва момченцето с големите очи.
Изидора се усмихва на рожбата си.
-Сега мойте очи са вълшебното огледало. Вие виждате в него вашите надежди и мечти. Виждате обичта ми към вас и голямата зелена надежда...
Децата се умълчават и размишляват върху чутото. Изидора е успяла да ги накара да се замислят и е дала материал за осмисляне на детските им прекрасни мозъчета.
...
Една стара жена с посивели коси е седнала на поляната. На фона на бялото й лице се открояват очите й. Зелени и красиви, като зелено огледало. Светят с блясъка на добротата и обичта. Сигурно вече познахте Изидора. Малката Изидора е станала баба, но продължава да седи и чака завърщането на звездите. Вярва, че все някой ден те ще й върнат вълшебното огледало.

Надеждата умира последна!


29.07.2004г.
София
автор:Лили Спасова



Публикувано от aurora на 29.07.2004 @ 16:17:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.02.2024 год. / 09:13:41 часа

добави твой текст
"Огледалото на Изидора" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Огледалото на Изидора
от ruslina на 29.07.2004 @ 18:17:11
(Профил | Изпрати бележка)
Рядко чета неща различни от поезия. Признавам си. Но...това ми достави удоволствие. Нежна и мъдра душа носиш ти, Лили! Прегръщам те!