Смърт - тя е божествен дар
Смърт - тя в всесилен цяр
Но попаднала в ръцете на смъртта
И хидрата лишена е от свойте пипала
Поет велик отнесен в гроба
Леяр, войник, безкрайна злоба
Страна удавена във мрак
Умираща, доведена до крах
О, слънце грей
Над гробoвете от черна пепел
Скръбен е денят за всички нас
Смъртта на никой не прощава
И само времето ще помни този ден
Кога рогът с тръбен глас изпя
"Тук ще бъде тя - нашата страна
България"
Бележкa на автора:
Тъй като съм леко ограничен откъм използване на ударения, ударените гласни са с удебелен шрифт (където е необходимо)