автор: Teardrop

Две жени във мене живеят,
две лица имам - грозно, и красиво,
две животни - питомно, и диво,
сладко от смокини, питие горчиво.
Мога със песен слуха да омая, да бъда мека коприна, нежно да погаля,
и с крясък да покажа, че не трая,
когато боли ме, остър нож да съм, да не пожаля,
Да се смея високо, в очи лъчи да сбирам, звезди красиво да нанизвам,
и сериозна, като камък, без да трепна, с поглед студен да пронизвам,
мили слова да редя и с език отровен като с бич да ранявам,
да съм състрадателна и 5 пари да не давам,
да летя леко и тромаво да стъпвам,
на свежест, и на алкохол да лъхвам...
Дъждовно прохладна, с мирис на люляк и с цвят на дъга,
Градушка убийствена, задушаваща газ, черен лепкав катран...
Мога всичко да съм, да - и нищо,
едва ли бих могла да го опиша многостишно,
приемаш ме такава и от мен се отричаш,
и въпреки всичко, дано ме обичаш...