Благодарна съм, че също тъй както сутрин отварям клепките си, за да погълна лъчите на Деня, така душата ми танцува в синхрона на Единството, за да се разтваря.
Благодарна съм, че също тъй както сутрин вдъхвам, за да потече жовата в диханието ми и да ороси всяка моя изгубена частица, така душата ми вдъхва от Единството, за да се усетим по-истински, по-божествени, по-себе си и по-заедно.
Благодарна съм,ч е също тъй както утринната тръпка на мускулчетата на безпределното ми тяло се надига, така душата ми продължава Пътуването НИ и миг отчаяние пробудило се в моя разционален, заучаван избор нивга не я възпира защото той е затихващ в илюзорност.
Благодарна съм, че дори забравяйки Я, задрямала в съмнението си, Тя ме води во век непоклатима.
Благодарна съм, че Виждам,з ащото Тя гледа чрез мен.
Благодарна съм, че Дишам, защото Тя вдъхва чрез мен.
Благодарна съм, че Чувам, защото Тя слуша чрез мен.
Благодарна съм, че Докосвам, защото Тя богоизбраната и богоизбиращата си спомня чрез търсещата ми длан.
Благодрана съм, че обладавам мига и вечността, битието и небитието, времето и безвремието, реалното и Единството и нивга не застивам в раздиращото ги противоречие.
Благодарна съм че творя и създавам безграничната си същност изливаща се в Неспирната Любов.
Благодарна съм, че съм вестителя на именно тази безмерна Любов –първопричинна и всеобхватна и всемирна и всепрощаваща и винаги резултативна.
Благодарна съм, че веч не я обуздавам, защото тя нивга не е налагала силом.
Благодарна съм, че отново тъй съм по-светла, по–жива, по-влюбена
Благодарна съм че съзирам тази благодарност!
Благодарна съм за Съня!
Благодарна съм и моля Себе си в Теб позволи ми да прелея и да Те Допра...