Понякога се питам защо идвате при мен, и не защото не Ви искам, а защото ми е трудно да Ви вярвам, научили са ме да гледам в друга перспектива.
Понякога се питам, дали сте тук, за да отречете таза човешка перспектива, тогава ми проблясва, че сте тук, за да ми дарите всички перспективи и нивга не бихте ми отнели вярата в коя да е от тях.
Понякога се питам какво търсите у мен и чак когато отлитате се озарявам и откривам, че Вие нищо не търсите, защото всичко е намерено.
Понякога се питам, дали аз не Ви диря и жадувам, да така е, защото още вярвам, че съществува сила способна да ми посочи Моите отговори.
Понякога се питам, защо толкова лесно се достигаме, тогава разбирам, че на всекиго ще е според вярата му.
Понякога се питам дали изобщо съществува пристигане и потегляне – и как да танцуват приливи и отливи там където единствената шир е морска необятност.
Понякога се питам делата, за които ме зовете, начертани ли са по пътя ми, тогава се сепвам и си спомням, че линията и тебешира са мои фантазии.
Понякога се питам, защо избирате да Ви усещам, след като имам толкова малко сетива за това, тогава изведнъж ме облива светлина, и знам, че Вие искате да ме усетите.
И идвате все-повече, все по-различни, все по-далечни и все по-дълбоки.
Роите се около мен и чакате търпеливо да ви пронижа с погледа на душата НИ.
Желаете да ми доверите тайни? Не! Аз искам да ви залея с въпроси? Не! Тук сме за да се преизпълним. ТУК СЪМ за да се преизпълня. Мечтая да се изтанцувам...
Аз ви създавам! Аз ви обладавам! Колекционер на усещания!
Проникване навън или навътре – къде е вън, къде е вътре и какво съм аз между вън и вътре, а какво сте вие?
Светлина извира от гръдта ми – сега, тук, сред вечност и сред миг. Аз тръгвам, за да се последвам и ще се пресрещна във Вашите лица.
Мога да чувствам въпреки тялото, което вярва в раздялата, погълнато от себе си. Отдалеченост, разкъсаност, част – ти вярваш ли, а твоето тяло? Чувствам те!
Чувствам те! И ако желаеш докосни ме, въпреки границата, с нашата светлина, с единствената светлина. Отварям се и чувствам! Отвори се и ме почувствай, за да се споделя, за да се споделим!
Понякога се питам, дали ще спрете да избухвате в мен като лавина от екстази, тогава разбирам, че опасението е крадец на изживяването.
Сега знам, че ще живеем заедно, както сме живели заедно разстелени из вечността...
Преплитам се сама във себе си!
Гледам наоколо и виждам себе си и си спомням за насладата, това е моя избор – говорещ избор, действащ избор, движещ се избор, откъснат избор, разграничен избор, избора на частите!
РАЖДАМ СЕ...