автор: krasnoludek

В някакъв от мен измислен свят,
ти винаги ще бъдеш мой.
Кое е странното- че всъщност
ти в него няма никога да влезеш
и няма как да разбереш,
че друг живот живееш- с мен.
И той е истински, и нереален,
и в двата свята се разкъсвам-
в този, в който ти си кръв и плът
и в другия, в който ти си мой.
Не е ли странно, че не знаеш,
че другият ти аз обича мен,
а другият си всъщност Ти?
И кой, кажи, да бъде истинският...
Не искам този, който ме подмина,
а този, който ме избра.
Но този, който с мен остана,
е само в крехката вселена,
в която всяка нощ се будя,
но никога не мога да остана.