Не ми харесва тази кротост,
с която скръствате ръце,
и спокойната Ви скромност,
и срамежливито лице.
О, Героиньо от роман Тургенев,
Вий сте надменна,перфектна и чиста
като алея безоблачно-есенна,
в която по график окапват листата.
Никога в нищо не вярвате,
преди да пресметнете и премерите,
никога никъде не тръгвате
докато пътя на картата не намерите.
И за Вас е чужд този ловец безумен,
който стъпил на гола скала,
пиян от щастие, в мъка безмерна
срещу слънцето пуска стрела.
-------------------------
ДЕВУШКЕ
Мне не нравится томность
Ваших скрещенных рук,
И спокойная скромность,
И стыдливый испуг.
Героиня романов Тургенева1,
Вы надменны, нежны и чисты,
В вас так много безбурно-осеннего
От аллеи, где кружат листы.
Никогда ничему не поверите,
Прежде чем не сочтете, не смерите,
Никогда, никуда не пойдете,
Коль на карте путей не найдете.
И вам чужд тот безумный охотник,
Что, взойдя на нагую скалу,
В пьяном счастье, в тоске безотчетной
Прямо в солнце пускает стрелу.