автор: apostolicia

Душата ми – тотемен стълб.
И всеки, който мина,
заби длето, за да остави белег,
че е бил, че се е състоял.

Дълбаеха зловещи фигури,
сърца и птици влюбени,
целувки, прилепи,
красиви думи,
лъжливи символи
и знаци на съдбата,
които само те разчитаха като такива.
И набраздиха я дълбоко –
душата ми, тотемният им стълб.
За да докажат, че са били,
че са се състояли,
че ги е имало на този свят,
оставиха единствен белег -
по душата ми.