автор: enigma_

Не зная как и откога до мен си бил
и чувала съм даже ритъма на твоето сърце….

Защо ли толкова неизмеримо дълго си се крил,
защо в неясен блян
докосвала съм само двете ти мъжествени ръце..?
Пропуснали сме цяла вечност от любов,
в безвремието… мигове вълшебни на сладостна взаимност,
Пропуснали сме онзи нежен крясък,кратък вик,
събудил ни сега от сън дълбок
на дълго спотаявана интимност..
Пропуснали сме…-да!
Но вече знаем-не е безвъзвратно!
Сега се радваме като деца един на друг
и сякаш времето върви обратно…
И аз съм в теб
,и ти си в мен,
и сякаш нищо друго няма смисъл..
В съня ти идвам нощем ,
ти пък озаряваш моя труден ден
Магьоснико- Живот,
задръж магията,
с която един на друг си ни орисал!