автор: borpilango

Не чуваш ли, звездите днес звънят
като големи медни хлопатари.
Откъм разплискания млечен път
дочува се кавалът на овчаря.

А въздухът мирише на пелин,
косите ти са гъсти като вино
и топли кладенци са ти очите,
а тялото ти - първоздана глина.

Оранжев огън ще ти наклада,
ще ти прошепна много стари думи.
Като големи медни хлопатари
звънтят звездите в пълното безлуние,

а ти седиш и просто ги броиш,
като случайните стотинки в джоба...
За мене сляпа нека си стоиш!

Не те настигна.
Аз - бездарник на прокобите.