автор: valka

Недоплетени дни
се роят под езика на стаите.
Отегченото време
прехвърля по спомени бримки -
две обувки,
които подгониха пътя си заедно
и вечеря,
завила деня задължително с бяла покривка.
Тук сезонът е само един -
продължителен петък.
Предвидим и безлик,
неспособен да ни разстреля.
Две мъгли с нула градуса студ
по прозореца драскат
йероглиф за “не мога да се намеря”.
И това безпричинно умиращо време
между две вдишвания
все по-често си крие очите по ъглите
и ни дебне от тясното.
Ти отдавна не можеш да спиш.
Аз отдавна не съм те сънувала.

А така ми се иска да си спомня крадеца.
И градината с праскови.