автор: Mysticism

И ние вярваме жадно в пропорциите
Земната нужда
Да вярваме логически
Да вярваме с точност
Да вярваме математически
Да вярваме дори с детска непорочност
Да вярваме просто и сухо на парче
Аз, Ти, Той, Тя, Ние, Вие, Те.

Откъслечни части на пъзела
А кой пъзел? – питат светлинките във ъгъла!
Видя ли ти пъзел или ТОЙ до тук те е следил?
Тъй бързо ти си го одухотворил...
И как да не - нали пъзела от наште души съграден е...
Всичките Нашите – без пропуски и таз добра!
А аз дочух, че била само една Душа ?!
Светлинките танцуват
И пеят:
Сам си редиш несъществуващи части на цялото
Сам себе си в рамка си свил
Сам сляпо отново се поставяш в началото
Сам ликуваш, себе си илюзорно надвил.
И питат:
А нашето място къде е във пъзела?
Ти ги замеряш с парчетата все още ненаредени
И крещиш с бяс и агресия прелестно в гласа ти въплътени
Вие сте илюзия!
Вие сте илюзия!
Вие сте илюзия!
Те са илюзия!
Всички са илюзия!
Уморих се да подреждам!
И все в неподреденото да се оглеждам!
Вие сте илюзия!
Вие сте фантазия!
Светлинките се гонят, заляни от смях...
И реят се с песен в любов и захлас
Ти си наша илюзия!
Ти си наша фантазия!
Размахваш ръце, за да ги хванеш, но уви
Тленните пръсти в таз гонитба не са тъй добри
Оставаш с празното и недокоснато в шепите
А те светлинките все тъй мъждукат върху тапетитите
И със сълзите ти ражда се една искра
Проблясваща в най-голямата твоя сълза!
Шептиш:
Аз е илюзия!
Мрак е илюзия!
Има само една светлина!
Аз-з-з-з!

Издъхваш, погълнат от огъня на кладата!
Гоненията са на твоята илюзия наградата!

Презаредих се отново!
Този път ще играя светлинка!