Когато стане пролет
и всичко тук цъфти,
и дърветата разперват спокойно зелени корони,
и през сенките на липите се процежда светлина
и сякаш дишам прозрачна младост,
и те видя отстани, седнал на някоя пейка тук,
засмян както винаги
с широко изпънати облегнати ръце,
доказващ може би неволно,
че способен си някому и на нещо тъй да бъдеш близък,
и на мене тъй далечен,
тогава заедно със смътната болка
ще ме изпълнят безгрижието и нежността
на жестоката пролетна вечер.