автор: apostolicia

Ето ме, тук съм. Тръпнеща в очакване.
Дръзка съм. Знаеш го. Горда съм.
Не ме карай да признавам, не е ли достатъчно, че съм склонила глава.
Не говори.
Очите ми са черни езера, в които сигурно ще се удавиш. Знаеш го.
Гласът ми - извор на живот и портата към Ада – ще те омае. Пазиш ли се вече?
Ръцете ми от гъвкави лиани за теб ще изплетат съблазън. Не се бори – излишно е!
Не ме питай защо съм дошла. Знаеш го.
Бавно двама магьосници танци играха и измисляха стъпките -
ритуалът тук е излишен. Знаеш го.
От очакване в трепет, от копнеж във желание –
бавно, на глътки утолявай ми жаждата.
И не ме питай после как ще живея. Знаеш го.
Дай ми дозата страст, за която дойдох.
После болката ще роди стихове.
А жена ти... целуни я на връщане.
Я, ела - двамата да изберем цветята.