ВЪРХЪТ НА ИЗНЕНАДИТЕ

В живота на човека има 2 трагедии - да не сбъдне мечтите си е едната. Другата е ... да ги сбъдне! Smile

Направо не знам какво да пожелая на лирическата! Wink

Може би все пак да ги сбъдне, че да разплетем загадката с мосю Сингапур! Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Няма трагедии, на абарот
щастие мене ме чака!
Все ли, излъгана в този живот,
аз ще се боря със мрака?

Можех хиляда да взема, ма на –
лекичко тук се прецаках.
Много припряна и бърза жена
станах аз, докато плаках.

Днеска след работа ще проверя
пак на сина мотопеда.
Може и с повечко да изгоря,
струва ли си – ще огледам.

СтАни заслужил е тази мечта
негова аз да изпълня!
Кеф ми е като му слушам речта,
все със шестици е пълен

оня бележник, над който крещят
майки, от стрес побеснели.
Мойто синче е сред другите пръв
и заслужава чинели

в негова чест на парад да звънят!
Как се гордея със Стани!
А с мотопеда ще се изплатят
всички тревоги от лани.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

Брей да му се невидяло?!
Още сняг не наваляло,
а следи в снега стоят!
Трябва да се разчетат!
Тънка работа е тази!
Бог човеците да пази
от такава дарба –честно!
Казвам ви го: не е лесно
да провидиш в бъдно време
кой белята ще си вземе
със безпочвени надежди!
Вместо да изпише вежди
– да си сложи очила,
на ушето обеца и
червен конец на китка!
И – да ми омеси питка,
като знак за благодарност
за съседската ми вярност!
Но – къде ти?! Няма кой!
Разумът ѝ е в застой!
И като ще е така,
рекох, да си го река –
съвестта ми да е чиста!
Чух, със мойте си уши,
/Бог е ,който не греши!/
„сингапурецът“ как рече:
„Жертвата захраних вече“
по смарфона си оная
заран и това ме смая!
Исках да го изврачувам –
рекоха ми „да пътувам“.
Е, напускам аз играта!
Тук съм си, във махалата,
но далеч от Сингапур!
И – така ще е – ТУ ЖУР!

Може и да бъркам – може!
Но сега не ще ме гложде,
че не съм развяла флаг -
за опасност / без мерак,
но поне с изпълнен дълг!/
Дърпам ципа и съм „млък“
***
Нова шапка съм заплела –
хем червена, хем с кордела
на тила, от фина прежда ...,
дето... при Вълка отвежда...))))

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Джонката, ех че фурия е тя,
мое другарче се пише.
Ама сърдита и днес отлетя,
и след праха ѝ въздишам.

Но пък във джезвето правя кафе –
тя е гледачка перфектна.
Хващам я даже на чашки аз две
поглед да хвърли. Ефектно

се получава, когато в двубой
фигурите се изправят.
Пътят е винаги стръмен, но той
време е да се оправи.

Тя ми загатна, че има какво,
милата, да ми предскаже.
Аз не я хваля и като дърво
все мълчалива съм. Даже

крия емоции да заблудя
нейния усет на врачка.
Непоклатима е, страшна е тя,
винаги с правилни крачки!

Ето, сега пак разчитам на таз
дарба гледаческа свише.
Вече разсипах кафето. До час
ще разбера що ли пише.

Чукам на нейната входна врата,
пак развален е звънецът.
Няма я. Где ли е тази жена?
Трепка от нерви венецът.

Щом се ядосам, я зъб, я пък той
винаги предупреждават.
Що ли се кОся за нищо! Я стой
мирна, ти жено! Наслада

трябва да пиеш от всеки свой ден,
не да си нервна и бледа!
Сменям планА, вземам СтАни със мен
да изберем мотопеда.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

Туй, технологиите... – страшно нещо са!
Трева и аз със другите паса,
когато става дума за прогреса
в компютрите. Но хич не ми харесва,
да знам, че докато съм пред екрана
на телевизора и мъча филм да хвана,
на който ми е на сърце сюжета,
из стаята ми чужди поглед шета
от телевизора./разбирай, че от НЕТа/,
от Мрежата в която всички вкупом
сме хванати с лице и тяло – дупом!

Това го знам от бай ти Хикс Ченгизов,
Хвърлѝх му карти за без хич мангизи
и той ми сподели таз тайна, тайно.
Така че – всички си мълчете – трайно!

Е, щом от телевизора надничат –
пижамата на тъмно си обличам,
и вече гледам филми със прическа,
Разбрах го вчера, та започнах днеска
да се докарвам с дрехи за разходка,
и в хола – със изискана походка
присъпям сякаш съм сиамска котка.
Но гадна мисъл през ума ми мина :
с плазмата съм шестата година...?

Бая от мене значи са видяли...!
Или пък всичко туй е али-бали...?!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Ето че втори букет носи в нас
онзи незнаен мъжага.
Пак се стъписах, обърках се аз.
Трябваше още веднага

да го попитам за този мосю,
китките дето ми праща.
Тази история вече досущ
кото с ченгел ме дращи.

Рекох уста да отворя но пак,
казвам ви, нищо не стана.
Цъфна на портата моят юнак,
да бе, говоря за Стани.

Грабна букета той с лоши очи,
че е ядосан видя се.
Мислеше, че отстрани не личи,
молех се аз да миряса.

- Кой ѝ изпраща тези цветя?
Границата премина!
- Аз не познавам тази жена,
праща ги мъж от чужбина.

Тихо разписах, не казах и гък,
вътре след туй прибрах се.
Сякаш прецелил се някой със лък
беше. Часът - единайсет.

- Хайде да тръгваме, искам аз днес
да изберем мотопеда! -
казах почти с театрален финес,
ала синът ме изгледа,

сякаш му беля аз парещ картоф
и ми отказа да тръгне.
Ох че момче, що ли става му? Оф!
Целия ден ми обърна.

Сякаш повикана, Джонката в нас
бе дотърчала. Ех, браво!
Скрихме се в кухнята. С нея на бас
хванах се, вярвайки здраво,

че ще открие във чашата тя
моята зла орисия.
- Всичко видя се, но твойта съдба
като змия се вие.

- Въх! - рекох аз и опулих очи
в страх и житейска тревога.
- Пише ли тука, дали си личи
как ще се справя? Мога ли?

Тя ме накара да туря с мерак
пръста на дъното, значи
и да си мисля аз трудното как
ще да прогоня. Обаче...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

вдигнала палеца – ахнахме в миг –
знакът на ЕВРО изписан...!
Знаех си –рече тя – Бог е велик!
Джонката /аз/ се замисля...!

Не е туй Евро – рекох с замах!
Край е на влакова релса!
После гласът ми стана по-плах:
Дай тука кърпа, завеса...

– Що ти са? – пита наивната тя.
– На телевизора – мятай,
гледат ни, слушат ни – няма шега
може и да си изпатим!

Тя – не помръдва! Не вярва в това!
Вярва в късмета си свише:
Мъж неизвестен и праща цветя,
накити...! Кой е – не пише!

Аз, като Джонка, не мога така!
Искам дискретност да има!
В дълга усмивка е мойта уста...
А... телевизора – снима...

..... следва

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Леле! Какво ли пък той е снимАл?
Казвам ви – вече се плаша!
Как телевизор те прави абдал,
знам ли, но става ми страшно!

Аз съм послушна жена. ВеднагА
метнах му плътна завеса.
Джонката свела е свойта снага
баш над чашлето ми. – Две са -

рече отпърво така изведнъж -
твоите криви пътечки.
А на едната тук виждам аз мъж
едър, голям като мечка!

Силен мъжага и с много пари!
Долари, евро – от всичко!
Но под краката му лавата ври.
Страшно ще стане, душичко!

- Да, ама кой пък е той, я кажи,
дето на мъж ми се пише?
- Виждам го тука оплел се в лъжи,
как да ти го опиша...

Джонката спира и мисли, и пак
в чашата ми се заглежда.
- Ти го познаваш, не виждам тук мрак!
Тази пътека отвежда...

Следва:

Аз докато измисля как да се втъкна в екшъна, вие направо подпалихте тенджерата...Не мога да ви стигна. Но пък става много интересно. Давайте! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

... в минало време, то си личи,
виждам те млада, зелена.
И театрално притваря очи,
въздух дълбоко поема:

– Нейде пътуваш – седиш във купе
Нощ е. Луната е пълна.
После военен сяда до теб –
святка любов като мълния...!

Не устояваш...! Защо ли...? Не знам.
Всичко не казва кафето...
После той някак изчезва от там...
Плачеш сама във купето...

Джонката някяк си страшно мълчи:
– Краят на релсите, казах...
Ала след края – две детски очи,
като на станини мязат...

Миг на внезапна експлозия : „Прасс“ –
бялата чашка се счупи!
Джонката рече : – Май че бях аз...
Нова, съседке, ще купя!

Само че нямаше никого там.
Милата Веси изчезна.
Бузите Джонкити – целите в плам!
Врътна ключа и – излезна.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Не издържах и побягнах, че аз
като в капан се почувствах.
Не само в онзи, сюблимния час,
а и от скритите истини

дето разчете като в журнал
Джонката. Страшна жена е!
Тя еталон е на врял и кипял,
казвам ви всичко, че знае!

Но достраша ме... Покрито млеко
криех години с капака.
Как го надуши тя с точно око,
сякаш момента е чакала!

Аз и до днеска не зная какво
с онзи мъжага се случи.
Имаше нещо, било що било,
бях с катинар го заключила.

Мой си е Стани и стига ми туй.
Другото днес са декори.
Пазех се аз, че светът като чуй,
знам ли какво ще стори?

Някаква бърза, внезапна любов,
като за филми плачливи.
Каза ми той, че за мен е готов
всичко да стори. " Щастливи

можем да бъдем, ти само кажи
и подари ми сърцето!"
Да, ама аз се оплетох в лъжи,
друг бе баща на детето...

Следва:....[/b]

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

Влезе си в къщи Джонката – аз,
врътна ключа и въздъхна:
„Сякаш гадаех не с моя глас,
който увереност вдъхва...“

Що ли ѝ трябваше! Тая уста,
вместо утеха да дава,
вкара лавина, пожар в паметта
на Веси! Какво ли ѝ става?!

Правило златно тя наруши,
което, уж, хубаво знае:
малко видения, малко лъжи –
тъй на кафе се гадае!

„Веси побегна – това ще рече,
допряла съм болното място...!
Стани – голямото нейно момче,
нейно истинско щастие,

нейде излезе и нищо не чу!
Слава на Бога ще кажа!“

Джонката ядно в балатума плю,
сетне го с мопа замаза.

„Имам ли право да зная това –
чуждата тайна съдбовна?
Но, ако висне над Веси беда,
трябва да ѝ се помогне!“

Нова въздишка - и после напред –
пак пред вратата на Веси.
Много е важен добрия съсед,
даже... и малко отнесен...!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Джонката връща се, трия сълзи
и на вратата заставам.
Тази вина дето в мене пълзи
мъча се да затаявам.

- Влизай, съседке, и ме извини,
че съм такава сълзлива!
- Че съвземи се де и престани,
мъжка жена си, не бива!

Крѝла си толкоз години това,
днес ли ще се прецакваш?
Думи това са, прости слова,
а пък от тях се разплакваш!

- Строга си, знаеш ме, че съм с душа
мекичка и податлѝва.
- Знам те, но тук съм за да утеша
тази душица! Щастлива

трябва да бъдеш, късметът е пак
точно пред тебе застанал.
Твойто синче – вече станал юнак –
нищо не чу. Гледай Стани

да не усети какви си ги ти
в своята младост дробила.
- Джонка, далечните мои мечти
вече са се променили!

Може би нужно е точно сега
всичко това да научи.
Виждам в момчето си свойта тъга,
знам ли какво ще се случи?

- Хайде, не дърпай опашка на лъв,
че кръвожаден е звяра.
Вярвай в съдбата, тя знае в какъв
път теб отново да вкара!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

Лесно се дават съвети– така,
пътюм, с усмивка и – чао!
Но аз не ще те оставя в беда,
с теб ще съм, Веси, до края!

Нещо се мъти със тоз Сингапур.
Няма обеди безплатни!
Странни букети, скъпо бижу...
време е да се отгатне!

Имам предвид и което дочух,
че е „нахранен обекта“
Имам и опит, имам и слух,
и врэзко във ДС – директор!

Дай ми картблаш да действам сега
знам, че те дебне опасност!
И ще подам още утре сигнал–
да хванем цветаря натясно.

Своето чедо много пази,
може за него да дебнат .
Някакси даже му подскажи
или сурово и ребром:

„Сине, не стой не безлюдно и сам,
и притъмнее ли – в къщи!“
А пък букета – дай го насам,
нека да го понакършим!

И не залитай по скъпи неща
скъпото не е в парите.
Ценното само в твойта душа,
е приютено и скрито!

Дай ми ОК – ти си на ход!
Аз ще потърся „Човека...“
Нявга му плетох елек с таен бод
Днес ще ми върне елека.
)

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Знаех си, знаех си аз, че на теб
в трудности пак ще разчитам!
Ето ти, миличка, този букет,
дето така ме разнищи!

Казваш, че имаш ти точен човек.
Вярвам ти, щом е в ДС-то.
В мойта глава звучи като ек
твойто "пази си детето"!

Как да го пазя, та той е голям,
вече момите заглежда.
А да говоря така ме е срам,
стискам очи, кърша вежди...

В днешните страшни и зли времена
помощ другарска ни трябва,
както за мен си ти – огън жена,
силна и духом корава.

Аз се оставям в твойте ръце,
хайде, повеждай хорото!
Ето – подписвам с чисто сърце
всеки картбланш аз. Защото

съм мекушава и клюмвам дори
щом ме заплаши живота.
Ти си водачът, щом кажеш ми "Спри!"
се подчинявам без ропот.

Как ли на Стани ще се отрази
този поврат на съдбата?
С мене е лесно – две шепи сълзи
и ми олеква душата.

Той е момче и расте без баща –
нещо, което не исках.
Но "сингапурецът", ща ли-не ща,
вече в живота се вписва.

Ох, уморих се да бъбря, а ти
как изтърпя да ме слушаш?
Нямам за нищо светло мечти,
сякаш в затвор съм – в кауша...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите