Дъждът е за двама

От прозореца натам е Пролет-
с дъждовна рокля, с хремави цветя.
Бригада охлюви приплъзват бодро
деня, към фоайето на нощта.
Нещо ламаринено и тежко
влачат горе по паркета на небето,
местят облачни дивани и фотьойли,
а полилеите ту гаснат, ту присветват.
Всеки, под чадъра свит, се чуди
докога така ще прави Пролетта?!
И да се сетиш вече не е трудно-
просто, лудо влюбена е във Дъжда.
Този тъй неуловим разбойник
май съвсем й взе ума
и се разхожда някак гордо
постоянно с него под ръка.
Ту е кротък, нежен и гальовен-
ще речеш-какъв добър дъждец!
Ту е яростен, безмилостно пороен
и студен. Но е омайник и хитрец.
Тя всякакъв такъв си го обича
и...пускам ги в това стихотворение
и у дома-
на прегръдката им всичко да прилича,
отвсякъде да капе Любовта...

Пролетта е влюбена, а аз отчаяно
се браня от сълзите на дъжда.
Простих се с цветното си одеание
и подредената на кок коса.

И се надявах много, че чадърът
ще ме опази и ще си остана суха...
отчаяно с ръка придърпвам
полата си нагоре - а разрухата

върху визията ми направо е фатална.
Чудя се дали да не му позвъня,
но мисълта, че съм измокрена и кална
и тъй в дома си ще се прибера,

направо е непоносимо непригодна.
Отивам и каквото ще да става.
Гордея се, че имам сила и свободно
същността на волята си изразявам.

Тя е вечно разсеяна пролет -
тя е влюбена във дъжда,
той се лее без мяра отгоре и -
тя си губи по него ума...

Тя небрежно си пуска нещата
и разхвърля целия свят.
Носи вятър - издува торбата и,
и разпръсква зелен аромат.

А по пътя по който минава
никне вредом тревожна трева.
Тя е нейде наоколо. Казвам ви -
постоянно намирам неща!

Кукурячета. Стръкчета разни -
жълти, сини, лилави цветя...
Теменужки! Безброй буболази
щъкат в тънката остра трева.

Подир нея изприщват се храстите
и избива по клоните цвят.
Тя се вее. Безпорядък и щастие
с нея веят се, тичат, хвърчат...

Тя е вечно разсеяна пролет.
Тя е влюбена във света
и се губи така непресторено.
...Постоянно намирам неща!

( ето сега си намерих стихче и охлювче на "т" то му Smile

- днес се разминаваме без дъжд, но тук се лее и още как!)

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

-И луната беше хремава нощес! -
казваше детето ми мъничко.
Сменях с ловкост бързо стария компрес,
после гледах с него към звездичките.

Горе в скута на небесния фотьойл
тя по кралски бе се възкачила.
Вятърът позираше безсрамно гол
пред госпожица Луна - тъй мила.

А по облачния сиво-син паркет
капки дъжд танцуваха "кан-кан"-а.
Златната кралица вдигаше с фуркет
на тила косите разпиляни.

И се чудеше на кой ли кавалер
тя ръката своя да предложи.
Беше чула за Пиер Бодлер,
всяка волност би приела в ложе.

Прима-вистна приказка с луна.
аз за рожба бих ли съчинила?
Днес не помня нищо, даже и една.
Но за внуче с радост бих родила.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Дъждът ли...? Този стар хитрец...!
С ръмеж уханен ни пленява...!
А Пролетта – девойка с кецове,
във всяка локва му пристава!

Тъй лудо влюбена е тя,
че поразиите му прощава.
Дори помляните цветя,
със корените му дарява!

Защото знае Пролетта,
че всяка пролет е до време,
но розовия аромат
до сетно вдишване ще вземе...!

И после трайно ще заспи,
с дъждовен аромат в гърдите!
А догодина ще роди
на дъжд и обич Пролет сита!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.

Но облачната му брада
априлски дъжд измъти.
Сборичкаха се Не и Да
във локвите по пътя.

А после, проснал мокър дъх
на близките дървета,
Денят целуна своя връх,
закичен със пайети.

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Кога, за Бога, тук ще завали?
Така във младостта си аз чудех.
Дъждът сега в очите кротко спи
и няма изглед пак да се събуди.

Когато аз успея да заспя
сънувам още пролетни порои.
В съня разцъфват прелестни цветя,
но скриха се фалшивите герои.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Дъждовно е, а в мене слънце свети
и облаците не допуска близо.
Нормално е за чалнати поети
с претенции за дълговечна виза.

Отсреща двама млади се целуват,
чадърът е за тях една планета.
И никой друг за тях не съществува,
защото слънцето в душите свети.

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

След дъжд и слънце, ражда се дъгата -
красивата и мамеща дъга,
способна да разкара тя тъгата.
Тъга ли казах? Грешка е... Нима?

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Една любовна капка дъжд
ме парна по лицето.
Ако дъждът е влюбен мъж
в илика боднал цвете,
то нека цветето съм аз
макар за кратко време,
дори ако след четвърт час
в ръката си ме вземе –
със друг цветец да ме смени
по-свеж и по уханен...

Любов, със мене остани,
докато пръст не стана...!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Зеленото шампанско Пролетта
в бокала на душите ни разлива
И милиони пръстчета-листа
размахват в нас надеждата си жива.

Денят засява с чисти капки дъжд
любовното, кипящото зелено.
Вървя до скрити спомени за мъж,
отхвърлил всяка догма "Забранено!"

Всичко друго очаквах, но не и това.
Приближавам местото на срещата -
няма помен от него - сега
си мисля, че съм на място погрешно.

Разбрах точно тук, до тоз ресторант
ще ме чака, резервирал бил маса.
държи на часа - нали е педант,
щял да ме запознае със сестра си.

Бушува пролет, а във мене гняв.
Може ли така да ме прецака?
И толкоз ли наивна бях,
и повярвах, че ще се видя с кака му?

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Не трябва да си толкова наивна,
макар че тази щура пролет вънка
се слива със сърцето неразривно
и сто камбанки в него звънкат, звънкат!

Е, как тогава да не чуеш, мила,
че цвете във душата ти напъпва!
А Любовта, дори да си се скрила,
те кани строги НЕ-та да престъпиш.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Какво се случи с каката в туй време!
Една кола преминала през локва
Намокри цялата ѝ нова рокля
дори прическата ѝ – дявол да я вземе!

Крадец издебна мократа девойка
и грабна чантата ѝ от ръката.
Зад ъгъла се скри, а тя горката
заплака и сама си писа двойка!

Видял какво се случи, господин,
притече се на помощ: Мила моя,
– лош ден. И аз съм имал не един.
Животът продължава – и след боя!

И тя на брат си мигом позвъни
по телефона/смарт/ на господина...
И брат ѝ хукна, без да прецени,
че има среща с неговата Ина...

И после - ? Smile

)

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

А братът май делфините тренирал
(като от онзи виц, изваден от архива
делфини ли, тюлени ли събирал...)
ще видим действието как ще се развива.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите