ЙОК ЛЮБОВ

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Избръснах се по-гладко от мерака.
Наръсих в шепа и "Любовно чудо".
Сега трамвай в "Надежда" две аз чакам.
Не спах добре. Мечтата ме събуди.

Каква е тя ли? Ами да я срещна!
Жената, дето с поглед ме побърка.
Любов внезапна, ала тъй гореща,
с влечение не може да се сбърка.

Шестицата пристигна. Аз качих се
и почвам да оглеждам с хъс честотен.
Но май и днес с надеждата простих се.
От яд се омърлушвам и съм потен...

И точно тук – О, Еврика! – я виждам.
Отново с две торби до горе пълни.
Щастлив съм, чак на себе си завиждам
и мисля как мечтата да изпълня.

Промушвам се внимателно, копнея...
Полита тя от дръпната спирачка,
а аз, ръце разтворил срещу нея,
в най-страстната прегръдка тъй я сграбчвам,

че няма време и да реагира,
изпуснала торбите си на пода.
Трамваят от задръстването спира,
врати отваря, юрва се народа.

Събирам всичко долу разпиляно,
ръката си галантно ѝ поднасям
- Да слезем, за обяд е още рано,
макар че внуци чакаш, туй е ясно!

Тя тръгва (Съгласи се!!!) тъй безмълвна,
че нещо ме смущава и тревожи.
Дали в сърцето никнат млади кълнове?
Дано да е така, о мили Боже!👍💞

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Така ли беше? Верно? Що не помня?!
Виж, за торбите пълни – хващам вяра!
Любов към невъзможното – огромна
в сърцето ми раздува се – без мяра!

ъзможно е /по думите на Марта/
Петров да е приумица в съня ми.
Какво да сторя – падна ми се карта
с обърнато сърце и думи-глуми.

Но разказът Пастирник ме омая!
Петров – не може да не съществува!
Какво е името му – аз не зная,
но и без име – пак ще ме вълнува!

Сега, когато смело пазарувам
/докато пенсията ми не свърши/
разсипвам си торбите – правя струвам
в трамвая да се случи и набърже.

И чакам... господин Петров да стане
и зеленчуците ми да събира,
а после за ръката да ме хване...!
Останалото – то се подразбира....!

Несподелената любов е сила,
която стихове и песни сътворява!
Те, както гърбицата на камила
в безводната пустиня ни спасяват!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Какво тук значи името му малко?
Петров, аз смятам, Зинче, че ти стига.
Да го изпуснеш много ще е жалко.
Сама все дърпаш своята талига.

Деца и внуци радват, но кахъри,
щом стръвно нашето сърце нападнат,
се пада лесно даже от хасъра.
Живота те не трябва да откраднат.

И пенсийката, казваш, бързо свършва.
Ако са две, по-лесно ще живееш.
Дори и да я стискаш свита в кърпа,
лети така, че сякаш я пилееш.

Затуй, когато утре във трамвая
го видиш пак, усмихвай му се, мила.
Че трепка ти сърцето да узнае
и в него чувства нежни ти си скрила.

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Извинете ме, аз съм нещастника,
онзи в трамвая - Петров,
жадувал за малко романтика,
със Хулата Зина...Готов

бях за срещата в осем - неспал,
цяла вечер унесен в мечти
и като истински някой абдал
се тренирах да свалям звезди.

И... видях ги пред мен - цял рояк
после всичко обви тъмнина.
Беше удар жесток, много як...
За късмет - днес съзрях светлина...

И така, че, жадувана Зина,
не подритвай ти тъй любовта.
Аз в момента съм жалка картина,
но стои още в мен лудостта.

И ще пием ние двама кафето,
точно в десет ще бъда аз там,
само гипса да махнат и ето
всеки ден ще те чакам със плам.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Господине, какво ви се случи?
Разтревожихте мен – непозната...
Зинка сигурно не е научила,
че попаднали сте под колата.

Ще ѝ кажа, но много внимателно,
знам – за кръвно тя хапчета взема.
И съветвам ви аз обезателно
да ѝ пишете сам за проблема.

Тя така се надяваше, милата,
на развоя след вашата среща!
Но мечтите ѝ глътнаха силата...
Що да правите, вие се сещайте!

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Какво ми се случи? Не зная.
Някой бил пил цяла нощ...
После бързал за някъде. Края
на жълтото хванал - Мощ

на колата решил да покаже.
Тъй казват...не помня. Мъгла.
Не е ясно какво ще докаже
експертизата. И какво от това?

Вината я има, виновните - не!
Кои са виновните? Винаги има!
И всеки си казва - виновни са Те!
А Те - не един или два или трима!

И никой не казва: Виновен съм Аз.
Провалих се във вкъщи, изкупвам вина
и искам това да го сторя от раз...
Най-лесният начин - купувам кола...

Това ми се случи. Това е съдба..
Но важен е краят. Нали всяко зло
за добро е? Вървим по ръба
и тука оплюха ме първо, но... Smile

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

И нещо да кажа, така, между другото...
Пенсия пишете...Туй е шега... Smile

На Зина към трийсет и давам. О..Чудото!
Твоето име от днес е Жена!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

О, извинете, господин Петров!
Не исках да засегна Дулсинеята.
Аз зная, че за нея сте готов
годините ѝ с минус все да мерите.🥰

Сърцето ѝ човечно е, личи,
това не може никой да отрича.
Тя влюби се във вашите очи
и подмлади се, сякаш е момиче!

Относно катастрофата – разбрах,
че двамата сме на едно становище
Когато всички казват: "Аз не бях!",
вината е във друг, а той – чудовище.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Kiki_Niki написа:

И нещо да кажа, така, между другото...
Пенсия пишете...Туй е шега... Smile

На Зина към трийсет и давам. О..Чудото!
Твоето име от днес е Жена!

Да почна да се правя на русалка... –
ще кажат някои, че съм откачалка.
Затуй ще карам „право куме в òчи!“
Историята нека заклокочи:
***

Стара съм, стара, юначе,
много съм книги прочела,
Прочела и недочела... –
чак да ги пиша съм взела.

Щото, сърцето не трае
трябва да каже, чак тропа!
Иска годинка на заем
от Дядо Боже и Попа..!

Да си допише раздела
за Любовта невъзможна
Колко души е отнела –
знае ли сам Дядо Боже?!

Трябва в сценария, драги,
Мистър Петров да го няма.
Тъй че те моля – помагай,
пише се кòмеди-драма!

Нека очите ти сини
тъмни стъкла да ги скрият!
Стара съм, млад, господине...!
Ала, кафе – всякак пия! )

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Многото книги помагат
тънкости там да научиш,
как без да има помада
погледи в теб да пречупиш.

Опитът своя, споделяй,
за да се чуе и знае:
Душата остава си млада,
сърцето щом лудо играе!

Тъй, че кафето ще пием,
горчиво - животът е сладък.
Не искай от попа на заем,
че попа, понявга, е жалък...

А Дядото Боже решава
кога и къде що да стори.
Какво ли на нас ни остава:
Онуй кафене да отвори...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Ах, кафенце, ех, кафенце
в чашка с форма на лаленце.
А в чинийката му плитка –
шоколадова бисквитка!

Две ръце с допрени пръсти,
всяка тайничко се кръсти
чашката му да допусне
допира на чужди устни,

шепотът на чужди мигли
до сърцето му да стигне
и да станат споделени
две мечтания зелени.

Сините очи отсреща
като чудо да усещат
как кафявите проникват
чак в сърцето и поникват

в стрък надежда в здрава броня
на Живота по закона
и невидим мост се пружва
като знак за вечна дружба...!

Две усмивки, тихи, кротки
като лапички на котки
се протягат мързеливо
и... кафето се разлива...

...по покривката, по пода
и – през изхода, през входа,
плъзва чак по булеварда,
Боже мой! Цунами! Вардааа...!
^^^
Беше кратко отклонени
от едно кафекопнение... 
Но поляга нощ тъдява...
Сънчо „Лека нощ“ подпява...

Лека нощ!!! 

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Ах, какво ти отклонение,
туй разкошна е картина
не 3, а 5D творение
на художничката Зина!

Ех, кафенце, ах, кафенце,
тайна сила ти владееш
и парченце по парченце,
колко ли надежди сееш!

Колко ли сърца си сляло,
колко смях си сътворило,
колко взор във теб видяло,
и докосване с червило!

А, че било се разляло
по покривки и по блузки...
на кого ли ще му пука
ако задават се... милувки?

За кафето с преклонение,
ражда се стихотворение
и по твое усмотрение
ще очаквам продължение!

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Ний вече сме един отбор,
но няква "Женска фуста" май ни води.
Тръбачът нека бързо свири "Сбор",
че краят наближава - идва втори!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Аз знам, че Зинчето жена е смела
и тя от "Женска фуста" се не плаши.
А като сложи и оназ капела
с перата, не от смачканите наши,

ела и виж ти как Петров я гледа
и с поглед всяко копче разкопчава.
Бастун е глътнал или слънчогледа!
Надига се, снагата си изправя

и е готов той подпис да положи
във синята тетрадка на небето
и клетва да даде пред дядо Божи
във църквата с големите кубета.

А тези фусти разни развъртени
ще тръгнат към обратното броене.
От красота и интелект пленени,
ще аплодират Зинка. Чуй ме мене!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Kiki_Niki написа:

Ах, какво ти отклонение,
туй разкошна е картина
не 3, а 5D творение
на художничката Зина!

Ех, кафенце, ах, кафенце,
тайна сила ти владееш
и парченце по парченце,
колко ли надежди сееш!

Колко ли сърца си сляло,
колко смях си сътворило,
колко взор във теб видяло,
и докосване с червило!

А, че било се разляло
по покривки и по блузки...
на кого ли ще му пука
ако задават се... милувки?

За кафето с преклонение,
ражда се стихотворение
и по твое усмотрение
ще очаквам продължение!

Със връзка шарени балони
пред мене спря посърнал мъж.
Дори усмивка не отрони
и връзката ми връчи с : Дръж!

Поех ги по инстинкт, и тъкмо
да го попитам – как и що
посърналия мъж се врътна
и беж - към близкото метро...

Щях да извикам: Стой !...Къде ти...!
Посърнал уж, но много бърз.
Балоните – като мъжете...
Отвържеш ли ги – мигом – фъс!

Стоях и чаках и размислях.
И стисках връзката в ръка...
Не стана нищо. И ми писна
с балони да стоя така.

Тогава взех да ги раздавам
на всяко минало дете...
Последния балон оставям
за теб – към чашката с кафе!

ПП:
Мъжът с балоните остава
загадка... Ала в този свят
не трябва всичко да се знае,
по-дълго за да бъдеш млад.
Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите