ЙОК ЛЮБОВ

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

pastirka написа:

О, Зинче, много силни са ти чувствата
и сякаш ти запален си хамбар!
Сватосването, мила, е изкуство.
То топли, но е скрития хастар
на връзката, нарочена да стане.
Финес се иска тънък и сърце.
Това го знам, че братовчед ми лани
така ожених. После и хорце
му тропнахме, но ... твоето е друго
и трябва да ти търся, сестро, лек.
Държиш се като влюбена съпруга,
а сватба, ако вдигаше човек
за всеки факел лумнал във сърцето,
то в книгата на Гинес би влезнАл.
А ти сънуваш как жасмин момчето
със поглед син в косите ти посял.
Ше те затрие, дружке, таз любов
и искам зарад тебе да науча
аз още днес на що е той готов,
че казус си, болезнено засучен.

И през пердето ми назряло
видях червената завеса –
потрепва крайчето и вяло –
зад нея се дроби пиеса.

Животът сам я режисира –
от него по-умел – едва ли...
Такъв „гювеч“ ще ни сервира,
какъвто още не сме яли!

Признавам – първом скочих дръзко
готова шпага да кръстосам,
но в мен изплува шопска мъдрост:
„Па, че ти мине – що се косиш?!“

Затрай си. Може да се случи
каквото хич биля не мислиш.
За всеки казус – и закучен,
си има гладна мечка – гризли.

То нявга и къртица стига
или... сватовница умела...
И нищо да не стане – мигър,
не си си песента изпела?

Не си ревала над гювечи
със лют пипер без мяра турен?
Потрай душа – какво ти пречи
катран в меда на празно буре?

Или пък... бурето с барут е?
Не дай си боже и да гръмне!
Усетих топлина във скута ...!
Не няма начин – ще осъмнем!

Тогава скутът ми замърка...–
бил котаракът, свил се кротко.
Ох, Господи – защо пак сбърках?
Той, котаракът ми е – котка...!

zinka написа:

Дилема ме мъчи, дилема...!
Отде ми таз напаст дойде?!
След всяка любов се съвземах.
След тая – последната – не!

Един синеочко, с мустачки,
ме вкара в капана – и бам!
С една най-невинна закачка,
запали в сърцето ми плам.

От сивото мое бретонче
с усмивка взе клонче жасмин.
В трамвая пътувахме, впрочем –
съвсем непознат господин.

Простете ми – бе нетактичност,
но повод за джентълмен смел.
Представям ви своята личност,
за Вашата вече съм чел.

И после със цялото синьо
в очите си рече: Петров.
А ти си от Хулите - Зина,
със поглед в момента суров.

Бе утро, бях с чанта пазарска,
запълнена с тих зарзават.
Но звучно засмях се със царска
усмивка – към целия свят.

Понеже бях силно заета
да готвя фамилен обяд,
отложихме смело кафето
за утре, във десет, в Биад.

И... той не дойде... Аз повехнах...
Да вярвам ли още в любов?
Жасмина за всичко упрекнах.
И този нещастник – Петров!

Пратете ми малко утеха,
съвет, порицание, зов ...
/Красивите думи са дреха
за всяка измамна любов.../

"Дилема" прочета ли,
се хващам за дилафа -
( трепери, мосю Петроф,
пуснал във трамвая
два-три сладки лафа -
пък и се римува със ЛюбоФ)

Зин, като ви знам
столичния трафик,
господинът просто е застрял -
и в една, със километри, тапа
може да е даже остарял! Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

"Па че ти мине!" Зинче! Смело!
Недей се коси и се вайка!
В небе софийско – ти виде ли? –
летят и беломорски чайки!

За всеки казус – и закучен –
си има – казваш – мечка гризли.
Не съм от БАН аз виден учен
да стигам до таквизи мисли.

Щом буре сцената превзема
и пълно е с барут – ще гръмне!
От лют пипер ме хвана хрема.
Добре, че с котката осъмнах!

Мосю Петров с дилав не погвай!
Мишоци се ловят с капани.
Ти с думи ласкави го трогвай,
щом искаш с тебе да остане.

И накрая ето ти една поверителна информация: днес в 10.00 часа служителите на НОИ викат господина да се яви в Централното управление за справка. Действай!!!👍🥰💋

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

О, мила дружке, беше важна пушка
във НОИ, в ония, младите години.
Затуй ти вярвам, вярвай ми, – до шушка
на всяка информация за Име.

Петрови - доста, по Петров един е
и зная,че за него става дума,
защото са очите му тъй сини,
та губиш в тях и ума, че и дума!

Такъв Петров - веднъж на сто се ражда,
и на хиляда се открива във трамвай.
Ала за мен е сто пъти по важно,
че си загрижена за мен. Сега - гудбай!

Отивам да празнувам със руснаци.
Ден на Подедата е днес - и няма как!
След празника - за моите мераци
/...след литър водка.../ ще "пропея" пак!

Честит празник!!! Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Забравиха ме вече, но агенти
все още имам информационни
и източници сигурни - не ментят,
така че – плувам пак аз в служби родни.

А ти изпусна, Зинче, май късмета,
че ден пабедъй щеше да празнуваш
във гражданското, пред човек на кмета –
полагаш подпис, после го целуваш.

Не се е женил, няма извънбрачни,
а пенсията му е до тавана.
Усетих завист аз от мисли мрачни...
Да можех кандидат такъв да хвана!

Но щом признах си – няма нищо страшно.
Аз, сестро, само повечко говоря.
Недей се чувства като мишка в брАшно.
Споделям ти, нали сме свои хора! 🥰

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

"Дилема" прочета ли,
се хващам за дилафа -
( трепери, мосю Петроф,
пуснал във трамвая
два-три сладки лафа -
пък и се римува със ЛюбоФ)

Зин, като ви знам
столичния трафик,
господинът просто е застрял -
и в една, със километри, тапа
може да е даже остарял! Smile
/Марта/

Ех, Мартичкаааа..:

"Крутится, вертится шар голубой..."
Где ты, товарищ Петров, дорогой?
Мы победили, а ты где был - спал?
или ты же струсил и с боя удрал!?

Тъй си пеех, Марта, скъпа,
докато поизтрезнея...
Ала, знаеш- всеки сърба,
к`вото други му налеят.

Водка нямаше, но пийнах,
вино - плевенско, червено.
За Иван Винаров кино
гледах. и чат-пат придремвах...

А сърцето, Марта, стене... –
що не е Петров със мене...!?
Пък, руснакът ми налива
за Победу! – и щастлива

вдигам чаши и се паля –
русофилка съм си цяла...!

Ти...за трафика продума –
той е - да го тръшне чума!
Ох, Петров дано е жив,
ако трафикът е крив...!

Ще се воза във трамвая
всеки ден, дано накрая
срещна поглед - ярко син
в който да цъфти жасмин!

Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

pastirka написа:

Забравиха ме вече, но агенти
все още имам информационни
и източници сигурни - не ментят,
така че – плувам пак аз в служби родни.

А ти изпусна, Зинче, май късмета,
че ден пабедъй щеше да празнуваш
във гражданското, пред човек на кмета –
полагаш подпис, после го целуваш.

Не се е женил, няма извънбрачни,
а пенсията му е до тавана.
Усетих завист аз от мисли мрачни...
Да можех кандидат такъв да хвана!

Но щом признах си – няма нищо страшно.
Аз, сестро, само повечко говоря.
Недей се чувства като мишка в брАшно.
Споделям ти, нали сме свои хора! 🥰

Подробно с ритуала запозна ме –
благодаря, Пастирче на сърцата..
Ала, душа която вее знаме,
не си продава за пари мечтата!

А пък и "кандидатът" изфиряса...
Все още имам мъничка надежда...
Фантазията в Рая ме отнася,
но..., може би е кукувича прежда...

Тя корен няма, плътно се увива,
около жертвата си и изсмуква –
до изсушаване стеблата свива...!
И човек от празни мисли тъй изкуква....

Е, стига съм ти хлипала, отивам
кафенце с леблебия да си кипна,
Душата стене, но сърцето - бива!
Кажи ела, - като Пегас ще припна!
Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Не знам какво Пастирче съм, щом аз
не смогвам две сърца да съчетая!
Но ще издебна този точен час
и повече аз няма да се мая.

Проучвам още този господин
и данните му ме успокояват.
Той още е същински исполин!
Да зная аз, все пак, на кой те давам!👍

Този господин с поглед син,
вече виждам как сънуваш,
виждам го до твоя скрин,
ти от погледа му се вълнуваш ...
Нека не е само сън,
(нищо, че е плява)
изнеси си любовта навън,
да се проветрява ...
Тук реално става виж,
как се оправдава,
недей само да жумиш,
че мишената остава ...
Моите съвети май,
не ги слушай много,
ще ви срещна и на чай,
в живота с него!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Над мен два ангела загрижени кръжат,
от Господ-бог изпратени наверно.
Опитват с думи да ме утешат,
да изсветлят над мен небето черно.

Пък аз – за тя си мисля със любов -
не са те ангели, а благородни дами!
И моят за любов отправен зов
е: те щастливо влюбени да станат!

Пък аз, със моят господин Петров,
ще преживея и без него, всъщност!
Сърцето ми е пълно със любов,
която над света докрай ще пръсна!

Е, не е смешно... Но пък нека смях
да проехти от някъде, защото
смехът е здраве, и нехаен мах
с крила над суетата ни в живота!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Ти чуваш смях. Поканиш ли го той
при теб ще влезе, че от мен се носи.
Предаде се и свири май отбой,
но ето ме, пристигам с куп въпроси.

Вратата с изненада отвори,
букетът ми от рози тебе чака.
Как те открих, щом искаш, разбери.
На всяка възраст изгрев има в мрака.

Отваряш! И облечена в халат
макар да нямаш бухнала прическа,
пленен съм от домашен аромат...
Часовникът ме буди... Ставам. Шест е.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

pastirka написа:

Ти чуваш смях. Поканиш ли го той
при теб ще влезе, че от мен се носи.
Предаде се и свири май отбой,
но ето ме, пристигам с куп въпроси.

Вратата с изненада отвори,
букетът ми от рози тебе чака.
Как те открих, щом искаш, разбери.
На всяка възраст изгрев има в мрака.

Отваряш! И облечена в халат
макар да нямаш бухнала прическа,
пленен съм от домашен аромат...
Часовникът ме буди... Ставам. Шест е.

На сън и аз го давам - безотказно!
Щастлива спах- не исках да се будя!
На рози ми ухаеше прекрасно
и мъжки лосион - "Любовно чудо"!

Ако Петров наистина сънува,
дано е как се вози във трамвая
и шепот във ухото си дочува :
"Очаквам те наяве в мойта стая"

Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Не стига че среща проспах,
сега пък брат`чедът закъса.
Защо все на мен - сиромах -
се пада пак клечката къса?

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Клечката и да е къса –
много важно – клечка.
Със любов ще я поръсим
бавно и полечка...
Коренче ще пусне здраво
ръст ще доразвие -
и брат чеда ще оправим
и кафе ще пием... )

Само да узнаех, впрочем,
кой си – славно пишеш!
Нос за аромат проточих –
сладко ми миришеш!
Някак си дори познато
и се чудя вече–
близо ли си, или вятър
духа от далече...

Ей, много версии (и вересии!)
се трупат на гърба Петров,
не знам дали ще има сили
за твойта, Зин, любов!

Че трудно е в този чуден
на тъй изкелиферчен свят,
а мъж да си е живо чудо
като да си Минотавър.

Че синеок, че джентълмен...
С одеколон наръсен...
Ма верно, Зин, дали не си го взела
назаем от съня си?!

Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите