Защо така?

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Как погледът ми смътно мержелее...
Какво? Къде съм? Всичко ме боли!
Тогава чувам някой как се смее.
Защо пак виждам русите коси?

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Icy написа:

Как погледът ми смътно мержелее...
Какво? Къде съм? Всичко ме боли!
Тогава чувам някой как се смее.
Защо пак виждам русите коси?

Защо – защо..! Ами, това се пита
и целият ни български народ!
А отговорът - с отговор се ритат!
Защото .. – нито мисъл, нито пот!

А русото - то винаги привлича.
И синеокото - миро са и елей...
Щом чуваш смях - тогава те заричам:
засмей се в отговор, приятелю, засмей!
Smile

До тука версии налични - две:
шахта със капак и някаква кола.
Няма ли да бъде по-добре
да измислим нещо по-така.

Той, докато лежи и боледува,
да му измислим нещо героично,
защото, честно, мене ми се струва,
че тъй читателите не привичаме.

Екшън, гонки и интрига даже,
малко съспенс, ако може.
Героят ни опитва да подскаже,
ама съвсем да се разкрий - не може.

И в болницата пак за русото бълнува,
и токчета в главата му звънят,
не зная как да го тълкуваме -
загазил си здравата, брат.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Съдбата свои замисли си има
и ето за героя що реши.
Отвори той очите и се смая –
над него бяха русите коси.

Усмихна се чаровно личицето
и включи банка бавно да върви.
- Освен крака гипсиран, за сърцето
с терапия сте. Тъй ми нареди

зам. главният и трябва да го слушам.
КазА, че стреса в повечко е бил.
Но в този миг зад нея се промуши
и адвокат загладен, но унил.

- О, момко, как сте? Трябва да науча
защо ли тука сте се озовал.
Кажете ми какво със вас се случи
и как след гонката сте оцелял.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Косите ѝ – пенлив поток от злато...!
Очите ѝ – извезани сапфири...!
Усмивката ѝ – като топло лято,
гласът ѝ – сякаш арфа нежно свири.

Девойката, която го отнесе
на седмото небе и го изпусна...!
И - в мъжкото му тяло болка внесе,
но с райска тръпка от халва по-вкусна!

Де е девойката, да си поеме ролята, джанъм!!!???

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Оставих ги аз в стаята двамина,
но спрях се зад вратата да послушам.
И старшата дано сега не мине –
от забележки дойде ми до гуша.

Човекът симпатичен е, признавам!
Е, може би не е момче, а чичко.
Но аз мечтите в него припознавам
и вярвам – бих могла да имам всичко.

По стълбите, когато се затичах,
не бях видяла той, че ме преследва.
Наскоро с този, който аз обичах
се разделихме... И тъга последва.

Ала животът, все пак, продължава.
Когато го докараха – втрещих се.
Носилката видях, че се задава.
"Какво ли сполетя го?" - изумих се.

"Защо ли този адвокат е тука?
Разпитва го, в какво го обвинява?
Упреквам се, не знам защо ми пука!
Ох, старшата ли пак ме наблюдава?!

Руса съм , под боята съм с платина,
с токчета почти не ходя
и към лелките се глася да премина,
не съм и първа мода ...
Иначе съм с транспорта, адски и Софийски,
повече съм ходе-пешна,
не се навирам в люпилата змийски,
щото трябва да съм в нещичко успешна ...
Тук съзирам вече катастрофи
и романът се разви без мене,
разхвърчаха се пантофи,
подкосиха се колене ...
Май съм точничко на време?!
Арбитър ще го раздавам,
бяло знаме ще развявам,
Да помогнем на момчето,
да остане с момето?

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Попитах дръзко: Русата къде е?
И- ей ги: две русалки се задават.
Едната в коридора тайно дебне,
а другата арбитър го раздава.

И двете са девойки – очевадно!
С осанка горда са и двете/ Стаават!/
В пиесата навлязоха парадно –
уж се разкриват, но...подводно плават.

Но, момъкът /ама... дали е момък...?/
чии коси сънува – не е ясно.
На род влюбчив навярно е потомък –
със две сърца – от ляво и от дясно.

Но, както и да е...! Дано юнакът
по-скоро се възтанови, понеже,
не само две русалки го очакват,
а също прокурорът ни – наежен.

ПП:
/ Девойката от коридора нека
да каже името му, та да знаем –
на любовта по тайните пътеки
във стихове кого да величаем /

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Брат`чед, каква я свърши бе, човече!
Как тъй подхлъзна се и в шахта падна,
пък после и баварец те повлече,
за малко да си идеш най-безславно.

Добре че си оставил телефона
без пръстов отпечатък и парола
и както си простирах на балкона
ми звъннаха от спешното до мола.

Елате, викат, Вашия роднина
е много зле и яко е загазил.
Е, вярно, няма чак да се спомине,
Навярно някой ангел го е пазил.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

О, името (в компютъра го пише)
и аз не зная. А почти се влюбвам...
Спотайвам се и спряла съм да дишам,
но нищо, ама нищичко не чувам.

Дали (горкият!) му е прилошало?
Защо му назначиха тези банки?
И рязко влизам в стаята уплашена.
А адвокатът, този стар бабанка,

готов е да извади белезници
и на ръцете мои да ги сложи.
- Присъствието не е наложително,
госпожичка ли сте или госпОжа...

Дознателят ми каза, че замесена
е в случката жена. И теб ще питам
какво се случи. Но не ме разсейвай.
Поел съм отговорност и опитвам

да наредя пърчетата от пъзела.
Не съм готов и искам да напуснеш.
Щом трябва да съм груб – ще те изпъдя.
Разплитам труден случай с Ангел Русев.

РР.
О, Зинче, вече знаем имената.
Дано не му стоварят и вината!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Историята тегли сложна диря...
Обърках се тотално – не разбирам
кой паднал в ров и кой катастрофирал
и кой поискал трудно да умира?!

Добре че имал братовчед човека,
по руси къдри паднал си неволно
Та, моля чинно братовчеда – нека
на лични ми обади и подмолно...!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Признавам, че по светлите си падам.
Обичам да се веят къдри руси.
Но зарад тях в затвора да попадам,
не бих допуснал! Исках в автобуса

да се кача, към офиса запътен,
но ме подмами сексапилна гледка.
В главата си усетих сякаш тътен
и хукнах аз след русата кокетка.

По стълбите се спънах в три бабета.
Така и не разбрах какво се случи...
Душата ми изохка само, клета,
но продължих да следвам моя случай.

А после полицаи напълзяха
и аз се шмугнах бързичко във РЕП-а.
Не знам дали миньовъра видяха,
но скри ме брадовчедката ми Пепа.

Обекта на преследване изчезна
и пак след малко аз навън се втурнах.
Че търсят ме, на мен ми бе известно.
И в тоз момент – вълнуващ и бравурен

не зная сам аз в шахта ли попаднах
или кола ме блъсна в катастрофа.
В амнезия навярно съм изпаднал
и имам хематом с размер картофен!

Събудих се във болничната стая
със оня ангел – русия – над мене.
Това е, нищо повече не зная.
А, ако лъжа – дявол да ме вземе!

Markoni55 написа:

Аз нещо като че ли изостанах.
Той стигна ли я? И какво се случи?
Жена му или някой друг ги хвана?
Или мъжът й нещо е научил?

Къде се скри наш Ангелчо Айси?...
И слуховете плъзнаха из нета -
запряла го любимата сред четири стени
без телефон, прибрала даже и таблета.
Оставила му, казват, спомен за парфюм,
тъй, колкото да го боли отляво
и да се чуди ката час на глас, наум
акъла си във оня ден къде забравил.
Чета, чета – догатки всякакви и бол
къде е падналият Ангел...

... Icy, ти май че сам си вкара автогол,
споделяйки мераци и съблазни.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Дали пък ние не сгрешихме нещо?
Лирическия с Айси подменихме.
И на поетът стана му горещо.
В деяния измислени го скрихме

така, че днес е трудно да открием.
Та лесно ли вина такваз се носи?
Героят своя автор ще убие
със тази канонада от въпроси.

Излизай, Айси, ти не си виновен
за чужди прегрешения – разбрахме!
Оневинен си! Стига сълзи рони!
Май автогол самички си вкарАхме.🥰👍

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Предлагам, драги, нов обрат
за влюбения мачо.
Да се порадва като млад,
и да не му нагарча.

Нещата следват своя ход.
Каквото е било – било е!
Сега героят чака ВОТ
за бъдещи развои

на своята фатална страст
към руси хубавици,
изпратени му в точен час
от хулитерски жрици.

Да спретнем стихов сериал
„Любовни абокати“!
Той влюбен и гипсиран цял,
с фантазии богати

към дамите с кокетен вид
във болнични халати,
които гледат да е сит –
на обич – и му чатят...

Те всички са блондинки! Да,
един блондин-мъж..., може!
И влюбени са до една!
/Като в „ЕРГЕНЪТ“, боже )))))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите