Лудо младо

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2016 Мнения: 3

Лудо младо
Зимата се беше развихрила и цялото село се беше сгушило под дебелия сняг. Вятърът фучеше в комините и всичко живо се беше изпокрило. Вечерният мрак бавно падаше. Беше Игнажден и макар, че хората си седяха по къщите и не мърдаха много на този празник Бай Пешо си мислеше за кръчмата. Хвърли един боязлив поглед към жена си. Буля Спаска тихо похъркваше още от икиндия. Едрото й туловище се беше разляло и стърчеше от двете страни на миндера. Чуваше се едно стържене като от дъскорезница : хърррр….хъррр…, придружено от звучно пуфтене, като от дерайлирал влак. Той се загърна в дебелият си кожух и тихо понечи да отвори вратата.
Жена му, буля Спаска уж спеше, но го угади и се провикна от миндера:
- Де бе… тръгна, сегинка?
- Тук съм жено, ще ида да дам зоб на магарето, че и то душа носи.
Колкото повече одъртяваха той все се смаляваше, а тя ставаше все по-едра и напета. Удари сто кила и отгоре. Мощната й снага се извисяваше над него, а той все повече се спарушваше и заприличваше на опърпан врабец. Командваше го и той не смееше да й противоречи за нищо. Понякога го поступваше щом се прибереше пиян.
Бай Пешо се заозърта и свърна право към кръчмата. Там вече се бяха сбрали неговите акрани и отколе го чакаха.
Влезе в замъглената от пушеци стая и се стовари на близкия стол. Кимна на всички и ги поздрави с дрезгав глас.
Янко, Кольо и Симо вече се надлъгваха и надпиваха геройски. Бай Пешо наостри уши, за да влезе и той в раздумките им. После гаврътна едно на екс и заразправя:
- Та да ви кажа и аз…На младини отидох в едно близко село една вечер да видя една мома по-такааа, нали разбирате. Увъртам се аз около задният им двор, но кучето ме усети и залая. Добре, че имах един залък, фърлих му го и той се залъга. Имахме дума в плевнята да я чакам. Та влязох в плевнята и се ослушвам като гърмян заек. Тъмно като в рог, братя. По едно време чувам стъпки. Приготвих се да я изненадам и щом видях една сянка се фърлих отгоре й да я мачкам. Тя ни звук, ни вопъл не издаде…Съборих я с един скок и таман я награбих усетих, че фигурата не е на момата…По-якичка и налята някак си… Но тя си мълчи и аз какво да чина, ни да я пусна, ни да продължа… ама продължих де, нали път съм бил дотук, запретнах й полите. В тъмното напипах едра снага, сичко си има, в пазвата едри дини, кълките топли, устните й се вкопчиха в темето ми… гали ме, пръстите й зашаваха по мене и аз гък не смея да кажа…Нали съм мъж, награбих я де… и си свършихме работата… Хааа- хааааа…ама да ви кажа убаво стана…а тя ми вика на ушето - утре пак да дойдеш… а аз се зачервих като ланска ябълка от срам…после беж да ме няма… Ама като размислих и на другата вечер пак отидох в плевнята… и на третата вечер…И до ден днешен си спомням горещите й ласки… там в тъмното - много убава ми се стори… А после и с момето, дето й беше щерка се разлъчихме… като си помисля… майката по я биваше… хахааааааа….Срам бе хвана братя…ама какво да чина…
Мъжете се закискаха и надигнаха чашите…
Бай Пешо врътна едно последно и си тръгна. По пътя се подхилваше под мустак…щото акраните му не знаеха, че за Спаска иде реч в горната история…
Кръчмарят рече:
- Вижте го бе какъв чиляк е бил, а сега е горкият под чехъл… бърза, че ако се разлюти Спаска може и бой да яде… А наздраве за днешният празник и за младостта кога бехме огин момчета!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите