Диванче и плаж

ХуЛитер Записан(а): Feb 24, 2022 Мнения: 6

Във формата на устни бе диванчето.
,,Да седнем ли?"-попита Ванчето.
Естествено, че то се подразбира!
А келнерът ми носи бира.

Тя си поръча мъничко уиски-
бе знак, че иска да сме близки.
И аз, нали съм си курназ,
започнах свалката тоз час.

,,Какво ще кажеш да се поразходим,
по призрачният бряг да бродим?
Рано е да лягаме да спим,
двамата звездите ще броим!"

Офертата прие веднага.
Не може тя от мен избяга!
В тази тиха юлска нощ
ще и покажа чар и мощ.

Вечерта беше прекрасна-
зарад нас луната блясна
и на влажен морски пясък
любовта дойде със трясък.

Това ми беше в младините...
Сега си карам старините.
Загубих тези спомени далечни
и зэбите, не само млечни.

Има диван, но няма пък плаж,
само-,,Пий хапа и супата яж!"
Та си седиме двамата с Ванчето
и си бърборим ний на диванчето...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите