Джоланче с дехидратирани черита

ХуЛитер Записан(а): Mar 09, 2023 Мнения: 2

Чакаме довечера скъпи гости от столицата. Милото вика – дай да купим кюфтета, ще ги цвръкнем на скарата, ще изпържим картофи и ще ги посрещнем. А не – тръшкам се аз. Ще им направим нещо изтънчено, да ги шашнем софиянците. Като сме от провинцията, да не сме прости. И ний поназнайваме някои кулинарни мурафети.
Хукнах до магазина, па накупих авокадо, чери доматчета, кедрови ядки, айсберг – туй за салатата. Гледам джоланчетата по-евтини, ама пък тлъсти, с бая мръвка. Та взех две на цената на кило пържоли. За гарнитура – картофи, ама от сладките. Батути ли им викаха, батати ли не запомних, ама нещо такова беше, няма значение какво точно е – няма етикети да им слагам я.
Запретнах престилката в кухнята, па разлистих готварските книги – там Джейми Оливър, Ути Бъчваров, майстор-готвача Попински, абе каквото имах.
Нарязах чери доматчетата на тънки кръгчета и ги метнах във фурната да ги дехидратирам, та да станат на чипс и да им се вземе акъла на гостите. Те – простите шопи, само на шопска салата са яли домати. Сега ще видят какво е гурме!
Взех да шпиковам джоланчетата – с чесънчета, морковчета. Тъй казват дебелите книги, че се прави. Как бучнах с ножа, острието се отплесна в кокъла и шпикова и палеца ми. Писнах, раната стиснах, после обилно я наръсих със сол – хеле след десетина минути спрях кръвта и превързах ръката. Добре че беше лявата, та продължих да манипулирам с дясната. Криво-ляво подготвих джоланчетата и посегнах да ги метна във фурната. А оттам тънка струя пушек се процежда през единия ъгъл на вратичката. Отворих я панически и измъкнах отвътре тавата с доматения чипс. Те черитата се дехидратирали, та чак се карбонизирали, демек овъглили се. Ми нищо пък, повече ще хрускат таман.
То и джоланчетата бая дехидратирани ги извадих след три часа. Ама им забърках един грейви сос – любимия на сладура Джейми, и като ги полях с него, малко се понаквасиха.
Изпържих сладките картофи – тъй и не разбрах що така се прехласват по тях. И що пише в книгите, че трябвало да се пекат, а не да се пържат?! Нейсе, станаха оригинални – и на вкус, и на консистенция.
Накълцах и салатата, полях я с дресинг от винегрет с манов мед и балсамико, скрих почернените черита между айсберга, та много да не правят впечатление и воала, готова е.
Плейтвах джоланчетата в платото от най-новия ни сервиз от аркопал с флорални мотиви и им спретнах една презентация с клонки розмарин и див лук за чудо и приказ.
В туй време милото се прибра с кило домашна ракия и две бутилки вино. И докато се събуе, хоп – дойдоха и гостите. Настаниха се те, сервирах им питиетата и вечерята. А аз готова вместо слюнки, да преглъщам възторзи от кулинарните ми умения.
Ама те, софиянците, се оказаха едни изтънчени, деликатни, какво да ви разправям. Куснаха по залъче от джоланчетата, боднаха от салатата, па оставиха вилиците и викат: „То ние сме на диета, пък и великденски пости са...“. И хич повече нищо не туриха в устата си. Язък ми за старанието. Тъй и кулинарният ми талант си остана недооценен!

Следващият път -кюфтенца от киноа със сумак и хумус -ахаха -сладък хумор Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите