Въведено на:
20 Окт 2013 14:03:14 » 23.10.13 Премиера във Варна на Мартин Спасов
Той не е толкова известен, но бързо се превръща в любимец на мнозина. Притежава деликатна душевност и остра мисъл. Излъчва очарованието на младостта и светлината на докосналата го мъдрост. Той съзерцава как "дълбае резбарят Живот" и как "някой пътува със прошка към някого". Той е необикновен със своята обикновеност. Минава под "безцветна дъга", избирайки "отвесната посока". Пише за тъгата, но е винаги усмихнат. Има талант да изрази премълчаното и смело заявява "Аз мога да цитирам тишина"
МАРТИН СПАСОВ!
Дори да не запомните името му, ще го чувате все по-често с годините.
А сега - самата покана:
На 23.10.2013 г., 18.30 ч.,
в "Сдружение на писателите" - Варна
ул. "Крали Марко" № 11
Ще бъде представена дебютната поетична книга на Мартин Спасов "Аз мога да цитирам тишина", ИК "Хермес"
Премиерата се осъществява с любезното домакинство на Общество на младите писатели - Варна. Заповядайте!
Ето и едно сезонно откровение на младия автор:
Защо си причиняваш тази есен
със всичките ѝ съхнещи мотиви?
Животът до заблудата е лесен,
но по-нататък ти недей отива.
Нима да се порадваш на миража,
не е най-често срещана реалност?
Защо да газиш в спомена си влажен?! –
душата ти до плач ще се разкаля.
Отпий от близостта на бреговете,
преди да разбереш, че тях ги няма.
Животът ни във вярата е вплетен,
а всяка тишина е анаграма.
Каквото разчетеш, е само разказ,
подписан от сезони анонимни.
И ти избираш – грубост или ласка
е бурята, която те подмина.
Едно дърво превърна се във лира
и вятърът засвири нежна песен.
Сега започвам сякаш да разбирам
защо си причиняваш тази есен.
М.Спасов
alfa_c Модератор
Записан(а): Oct 03, 2004
Мнения: 1073
Въведено на:
20 Окт 2013 19:40:27 »
Съмнявам се, че някой, който веднъж се е срещнал с негово стихотворение, не е запечатал името Мартин Спасов в съзнанието си. И в сърцето си.
Това не е "съобщение" за новоизлязла стихосбирка, това е покана за споделяне на наситена, вибрираща, красива, мъдра тишина.
След която да се усетим по-чисти, по-светли, по-... Хора.
Не съм упълномощена, но ми се иска и аз да отправя покана - елате, ако имате потребност от Поезия.
Презрян от празните очи
на пълнокръвни силуети,
светът започва да горчи
като светулка под небцето.
От слънцето потича студ.
Със сърп е вчесана тревата.
Измитата ръка на Брут
здрависва те като приятел.
Замислена във теб река
пресъхва в погледа на риба.
Прозорецът, нацапан с кал,
не може чудото да види.
Какво очакваме насън,
което ще замести всичко?!
Надеждата е крехък кълн,
крепящ се на едно „обичам”.
Но кой във думи се кълне,
когато те са многозначни?!
Сред гласно „Да!” и поглед „Не!”
трепери ножа на палача.
Превръщаш се във планина
и в миг забравяш всяка низост.
Но голите ти рамена
не помниш кой загърна с риза.
Не знаеш кой поръси сол
върху безвкусната филия.
И чувстваш в тебе – бос и гол –
един крепящ се кълн се крие.
Мартин Спасов
ladyinblack ХуЛитер
Записан(а): Nov 25, 2007
Мнения: 62
Въведено на:
20 Окт 2013 20:02:14 »
Ех, че приятна изненада е това включване!
На тази дама имате всички основания да вярвате на думите,
не защото е радващо-очарователна, а и защото пише така.
Може да стои по-често зад кулисите, но оттам има най-добра видимост на сцената, в случая - литературната такава и има всички правомощия да
изразява професионална позиция за творби и автори.
А Мартин е действително явление, чието словесно присъствие тепърва
ще привлича вниманието ни...
Той е уникален... Чета и не се начитам, неговата поезия ежедневно ме грее
За съжаление и тук, като на предишните премиери, също както и на Атомчето, само духом си витая около вас и си подслушвам от тишината ви. Успех, Марти, заслужаваш много, много... Най - вече безкрай отворени сърца
В душите си познахме есента.
От нас мигрират спомени презрели.
Стоим сред възпалена тишина,
която ни боли и ни разделя.
Която някой с думи разболя.
И тя поиска есен да зачене.
Премина сърп. И кървави крила
изцапаха мечти новородени.
Небето се превърна в сив чакал,
разкъсал стадо облаци. Вали ни.
Аз толкова светулки съм раздал,
че имам мрак за няколко години.
Но мракът е последната вина.
Преди да я изкупя, плащам с есен,
в която ще лекувам тишина.
Защото не посмях да я обеся.
М. Спасов
ATOM ХуЛитер
Записан(а): Apr 14, 2010
Мнения: 264
Въведено на:
20 Окт 2013 20:45:43 »
alfa_c написа:
Не съм упълномощена,
Аааа, напротив.
Ти нотариална заверка ли искаш?
И добре... че имам да ти пращам, а не се сещам.
alfa_c Модератор
Записан(а): Oct 03, 2004
Мнения: 1073
Въведено на:
20 Окт 2013 21:25:43 »
ATOM написа:
Ти нотариална заверка ли искаш?
Не, мляко с какао искам в момента, но това е друга тема. :р
И още едно, за да не си уточняваме тук заверките с Венци само:
Преносих те в очите си. Сега
небето от оси е накълвано.
Не си ли тръгнеш днес като тъга,
и като радост няма да останеш.
Похарчих тишината си без теб.
А думите – и днес не са значими.
Защо ни е надежда? – да расте
и после – сита с мрак – да си замине.
Не можем и сълза да задържим.
Достатъчното никога не стига.
За парения облакът е дим,
небето му е клада от авлиги.
Превърнахме се в изначален студ.
Каквото да заченем – ще изстине.
Чертаем в самотата си маршрут,
по който не поемаме с години.
Преносих те в очите си. Тежиш,
но мъча се и днес да не заплача.
Не можем и сълза да задържим.
И аз разбирам – раждам си палача.
Мартин Спасов
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
Въведено на:
20 Окт 2013 22:20:47 » !:)))
Идете, няма да сбъркате!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Док, ай да му напрайм един изнедад на Мартинчо, ако ще присъствуваш ? Той няма да надникне тук, за да разбера заговора. Нужно ми е съвсем мъничко съдействие от неколцина...
ATOM ХуЛитер
Записан(а): Apr 14, 2010
Мнения: 264
Въведено на:
21 Окт 2013 19:40:00 »
ко
ladyinblack ХуЛитер
Записан(а): Nov 25, 2007
Мнения: 62
Въведено на:
23 Окт 2013 10:25:21 »
НАПОМНЯМЕ - ДНЕС,СРЯДА, 18:30ч., ДОМ НА ПИСАТЕЛЯ-ВАРНА
/ул.Крали Марко 11, след Ритуална зала/
Щастливо събитие.
Смятам, че за варненци е чест гостуването на Мартин. Млад автор, но по-зрял от мнозина, мнозина други. Несъмнен талант, несъмнено майсторство.
Ще е празник!
Изнасям се от себе си. Ще купя
отсреща на Живота своя къща.
Ще гледам всяко действие под лупа –
с кого се среща и кого прегръща.
Когато се завърне сам и мокър,
ще знам, че е целувал морска пяна.
Солта ще му е споменът за болка,
когато е разбрал, че е измамен.
Щом птица на перваза му запее,
аз няма да му кажа, че умира.
Ще чакам да обикне всичко в нея
и след смъртта да почне да разбира:
безкрилата привързаност към полет,
разумното значение на лудост,
да бъдеш мишка в ято на соколи
и в безчудесен свят да вярваш в чудо.
Тогава нека види, че го гледам.
И нито плача, нито му съчувствам.
Сега сме само скарани съседи.
Когато ме живя, ми беше пусто. (автор: Мартин Спасов)
Albatros ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 608
Място: Варна
Въведено на:
23 Окт 2013 21:06:42 »
Много хубав празник на поезията се получи, благодаря на това младо момче Мартин Спасов, както и на всички приятели, които чуха неговите стихове!
На добър - и далечен! - път в голямата българска поезия, Мартине!
Алби
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
24 Окт 2013 10:59:35 » Бравос, Мартин Спасов!
...закъснях, не чух, но видях те...после прочетох и разбрах...
Добре дошъл, новий приятелю, поете... и както каза Валери Станков, на далечен път в поезията, шуменецо хех..."Варнааа, пристанище на Шуумен" ))))))))))))))))))
Док
_________________ ...аз идвам, а ти?
stoyan1991 ХуЛитер
Записан(а): Mar 14, 2022
Мнения: 1
Въведено на:
14 Мар 2022 11:37:37 » Аз мога да цитирам тишина
Здравейте! От известно време се опитвам да открия "Аз мога да цитирам тишина" , но не мога. Ако някой от вас има копие и е склонен да се раздели с него за да може един любител да го прочете ще съм ви много благодарен!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума