"За честта на единака" премиера на Димитър Никифор

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
представя

„ЗА ЧЕСТТА НА ЕДИНАКА”

Сборник стихове

ДИМИТЪР НИКИФОРОВ

18.00 часа 15.04. /ПЕТЪК/ 2022 г.

Варна, ул. „Охрид” 22 галерия „Арт Маркони”

ЗА ЧЕСТТА НА ЕДИНАКА

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.

Брутално горд до съхнещия корен
на всяка обич, в дом несподелена,
под плаща нощен – тежък и оловен –
ще пия сам от чашата червена

до вик и дъно, с бяс, по единашки!
Оттук-нататък всичко е измама.
Сторете път на моя стих просташки –
да ви отмине тази ерес пряма.

За всеки смях ехидно-ироничен
отдавна съм платил цена висока.
По вълчи да скърбя и да обичам,
дори когато казват "не е стока"...

Наздраве, Чест! Оттук-нататък – нищо.
Един хербарий, чаша и мастило.
Навярно е на място твърде скришно
гнездото, дето любовта е свила.
Димитър Никифоров – argonyk

И в петата си стихосбирка Димитър Никифоров остава верен на своя свободомислещ, непримирим и понякога брутално откровен стил. Прям, достигащ до крайност, когато нарича нещата със собствените им имена, нежен и лиричен, когато говори за любов, поетът не се опитва нито да впечатли, нито търси аплодисменти – той е себе си и си е самодостатъчен. Във време на премълчавани истини, много хора припознават в поезията на Димитър Никифоров своите неизречени на глас мисли, което го прави популярен и увеличава броя на истинските приятели.
Редактор на книгата отново е Камелия Кондова – невероятен поет и приятел, а илюстратор е Пепа Маркова.
Предлагам на вниманието ви предговора, написан с много чувство от Димитър Милов:
ЧЕСТ И ЧЕСТНОСТ СА МОИТЕ ДУМИ
В небосклона на съвременната българска поезия има немалко имена, които светят със своя светлина и са нейни ярки представители. И в това се състои богатството на една нация. Когато на един от военните паради в Париж чуждестранна делегация попитала президента Дьо Гол: - А къде са твоите генерали? – той отговорил: - Моите генерали са писателите Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Артур Рембо, Ги дю Мапасан, Балзак… Той е имал доблестта да го каже, защото вътрешно е осъзнавал, че наистина става въпрос за национално богатство. Но доколко това у нас може да се случи, е друг въпрос? И кои заслужават внимание и признание, дали тези – истинските, или онези, които много често застават пред изкуствената светлина на прожекторите?
В случая по-важното е, че се появява на бял свят книгата „За честта на единака“ от поета Димитър Никифоров, с която той ярко се откроява от издадените стихосбирки през последните години. Тя е пета поред – едновременно и ласка, и шамар! Ласка – за честта, честността и истината, шамар – за фалша, лицемерието и бездарието. За първите ще вдигне наздравица, за вторите – няма да скрие своя „гибилен“ гняв. Но ще направи това с присъщата му искреност и дързост, които за характерни за истинския поет. Овладял до съвършенство класическия стих, той ни поднася своите поетични послания със завидна артистичност. Бих казал: шапки долу, защото в поетичен ритъм пристъпва „косачът“ Димитър Никифоров! „Откосите“ му са населени с истински живот – красотата и обичта ухаят със свежестта на тревата. Както е в стихотворението: „Писане на живот“. Ще цитирам първите строфи:

Заглаждам сръчно с плосък брус косата –
един замах, след него втори, трети...
Свисти металът тънък по росата
като перо в ръката на поета.

Един откос, след него втори, трети –
подреждам стих след стих в една поема.
Не зная как по градски е прието
и пиша смело бос в сегашно време…

Да, всичко в книгата е в сегашно време. И бохемските нощи, които понякога са винени, но никога виновни. Вината за всички световни катаклизми поетът ще поеме върху себе си, и, въпреки всичко, ще се изправи в целия си ръст. Защото самият той е „белег от време и белег от рана“. Макар и различни, как някои поети си приличат! Не само по скандалите. И тук ще направя една аналогия с любимия поет и бохема Сергей Есенин, за когото Димитър Никифоров пише: „по чаша и скандали ми е брат“. Есенин се връща от кръчмарска Москва в родното си село, захвърля цилиндъра и започва с косата да пише стихове по тревата. Една и съща тема, интерпретирана от двамата по различен начин – при единия: „откосите са стихове, които крави ще четат“, а при – другия: „защо и тук живях – четете: поантата е скрита във тревата“.
А в любовните си послания Димитър Никифоров е нежен, всеотдаен и мил. И това е така, защото чувствата са взаимни и защото поетът знае: любим ли е, мракът ще се стопи от една усмивка на любимата и той няма да има власт над него:

Щом още любовта не ми е чужда
и още съм на някого любим,
щом още мисълта за мен събужда
усмивка преди сутрешния грим,
щом още тя косите ми приглажда,
прекрачила последният ми праг –
не може никой с мрак да ме накаже –
аз зная, че навън ще съмне пак!

Много истинско и честно е и неговото отношение към приятелите. То е изразено в стихотворението „Далекоглед за обратно виждане“, посветено на актьора Любен Чаталов. Цитирам последните строфи:

Запяват в хор врабчета неспокойни,
чиято песен утрото ни гали.
Животът има хиляди пробойни,
но не смъртта за пристан сме избрали.

Моряци сме – терасата е мостик,
но тази къща няма да отплава.
Тя дом е вече, с вратник незалостен,
като душата блага на Чаталов.

Не се съмнявам, че има още много души като тази на Чаталов, които гостоприемно ще се разтворят за книгата на талантливия поет Димитър Никифоров. И ще имат удоволствието, което аз изпитах преди тях.
Ще завърша с това, че тази стихосбирка е доказателство за могъществото на класическия стих и магическото му въздействие.
А времето ще каже тежката си дума.
На добър час!
Димитър Милов

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите