Станция "Варолиев мост"

" Дзън дзън! Станция " Варолиев мост"! - връзка с линия 6 без 10 и станция " Главен мозък" "
Олеее... хайде сега, индианчето ми, слизай от телефона и влакчето, и обратно към "Сердика" , заплес неден... Ха ха... Ама как го измислих само..: Варолиев мост...Ха хаа... Я да я споделя тая смешка във Фейсбук.. Следващото влакче ще дойде да ме прибере наобратно след осем минути. Поглеждам късо услужливият часовник в дъното на перона(по-големи са цифрите от тези в левия горен ъгъл на ненагледния телефон) - имам време... Добре, че по- рано тръгнах, няма да закъснея за при двете прекрасни и умни братчета на три и девет години, с които се занимавам почасово. Успокоена така, започвам да набирам постчето жизнерадостно. Ето го и първото смеещо се емотиконче- една от най- обичните ми приятелки пише, че така и тя веднъж, едва не се е озовала в Баден. " Абе, ако се бях озовала в Баден, нямаше де си дърпам ушите, ама..." - пиша аз, качена вече в следващото влакче и...
-" Дзън дзън! Станция "Европейски съюз" ...
Е, неее! Аз наистина ли се качих на следвашото влакче в същата посока?!? И така докъде?! През станция "Лангерхансови острови" до станция " Амигдалата" и обратно?! Хаааайде не една, а две спирки назад. За мой късмет тъкмо отваряще врати насрещното влакче, в което влетях с телефон в ръка , мислейки си за това на какви заплеси хората поверяват децата си. При все това, децата се чувстват добре и сигурни с мен, разбирайки бързо, че възрастовата разлика е само зрителна измама.
Но стигнах навреме все пак!
Ама и тия телефони хипнотизиращи...

Ходих да видя варолиевия мост, някак френски ми прозвуча Laughing

Историята с метрото има продължение! Very Happy

Това е тъй по индиън логично! Получавате приз за автентичност! Водя се с този конкурс вече осемнайсет години и все така за калабалъка участвам поне 14-15 от тях...Винаги условието да пиша за него е било историите да са си мои, очите да са за мене си - голяма съм прилежничка и изпълнителна до пунктуалност - та съм те надушила де - отдавна - отдавна! Такова прилежниче също, историята ти - съвсем достоверна! Виж как се римува - история с варолиев! Laughing

Дзън-дзън станция "Пинеална жлеза" Laughing

хаха, освен на текста се посмях и на коментара на Марта Smile

Не си сама Инди - на тази спирка "Варолиев мост" слизаме само свои хора Smile

А той е важен за оцеляването! Wink

Аз, специално, ако слизам на непозната спирка на метрото - никога не знам от коя страна трябва, после питам накъде да хвана, за да изляза - обикновено погрешно хващам. Като знам откъде ти произлиза псевдонима, се чудя дали да не се прекръстя на Инди-Миа -хахах! Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите