Жената в мъжката ми песен

Най-сетне смъкнах зимния шинел.
Разтрих се с три калъпа от сапуна.
Напръсках се с „Бандерас” и „Шанел”,
че да не ти мириша на маймуна.

За да не ти изглеждам на глупак,
и да не ми се караш твърде строго,
за смелост пих три бирички на крак,
понеже, като седна, пия много.

Дори брадата клъцнах си със кеф! –
да не боде, когато те целуна.
През зимата спестих и някой лев –
ще те почерпя баклава тригуна!

И – ей ме, на – във София дойдох –
направо Слай, Бат Арни и Брус Уилис.
Ще ме прегърнеш – и ще кажеш: – Ох! –
което значи – здрасти, как си, мили?

Е, как да съм?... В Софийското поле
със влака спрях – сиротен и бездомен –
за да те видя – в пролетно рокле,
каквато влезе в моя стих – и спомен.

Дойдох ти – по-наточен от ренде –
бях впрегнал сексапил и чар, либидо.
Но ти при мен така и не дойде –
целунах те насън – и си отидох.

Тъй си живях – на щур автопилот.
Гнездата мои вятър ги отнесе.
Какво пък – и това си е живот –
да си Жената в мъжката ми песен.

Смесил си ги яко и... Laughing

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 434

На мене лично ми се дорева,
понеже гледам - много зор за нищо!
Пък аз най-много страдам от това -
несподелени обичи да нищя!

Язък за хубавата ти брада!
Брадясал мъж е чиста далавера!
Макар да нямам никаква файда...,
защото няма как да те намеря!

Smile